О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 25.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 322/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. С. М. ЕГН ********** от гр. В. ч. процесуален представител адвокат Д против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение № 208/12.05.2008 г. по гр. д. № 221/2008 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, ІІ ГК, 71 с-в от 24.09.2007 г. по гр. д. № 2468/06 г. в отхвърлената част на предявения от него против „Е” Е. , гр. С. иск за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл. 200 КТ за разликата над присъдения размер от 5000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв.
С жалбата се поддържат основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 281 ГПК. Твърди се и че решението е недопустимо в частта относно разноските.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 КТ. Позовава се на Р. 349/13.03.1992 г. по гр. д. № 1882/91 г., ВС, ІV г.о., с което съдът се е произнесъл относно механизма за определяне на размера на дължимото на пострадал при трудова злополука обезщетение за имуществени вреди от разлика между трудовото възнаграждение, което пострадалият е получавал пред злополуката и обезщетението за временна нетрудоспособност, в случаите, при които в рамките на исковия период са настъпили промени в размера на трудовото възнаграждение, което работникът би получавал, ако не беше пострадал и работеше на същата длъжност, която е заемал преди да пострада. Посоченото решение е представено по делото. Позоваването на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съдържа твърдение, че делото е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото без излагане на аргументи в подкрепа на посоченото основание. Заявено е и оплакване за недопустимост на решението по чл. 281, т. 2 ГПК в частта за разноските относно неприсъден хонорар.
За ответника по касация „Е” Е. , гр. С. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на обжалваното решение Върховният касационен съд констатира следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, вида и характера на получените от пострадалия травматични увреждания, продължителността на търпените болки и страдания, наличието на остатъчни явления с траен характер и ефектът, оказващ върху цялостния му начин на живот, възрастта на пострадалия, процентът трайно намалена работоспособност и е определил общ размер на обезщетението за сумата 10000 лв. От данните по делото съдът е приел, че злополуката е настъпила в резултат на допусната от пострадалия груба небрежност и на основание чл. 201, ал. 2 КТ е намалил обезщетението до размер на 3000 лв. При наличие на въззивна жалба само от страна на пострадалия работник и при спазване на принципа да не се влошава положението на жалбоподателя съдът е оставил в сила определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди за сумата 5000 лв.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е посочен съществен матералноправен или процесуалноправен въпрос, не е посочено конкретно в противоречие с кой съществен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не е посочена тази практика, а представеното решение на ВС, ІV г.о. не е относимо за конкретния случай.
Доколкото с изложението е поставен въпроса за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ в аспект на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД изложението възпроизвежда заявеното с касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, което не се преценява, тъй като касае основателността на жалбата по съществото на спора, а не процесуалната допустимост за допускане на жалбата до касационно разглеждане.
По посоченото основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК липсва каквото и да било обосноваване, при което не се поставя на обсъждане.
Въпросът за разноските по делото, поставен в изложението касае оплакване за неправилност на въззивното решение в частта му за разноските и не е в обсега на преценката за допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК вр. чл.280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение № 208/12.05.2008 г., постановено по гр. д. № 221/2008 г. по касационна жалба от Р. С. М. ЕГН ********** от гр. В., ул. „А” № 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: