ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 680
гр. София, 14.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 831 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. „С” гр. Н. пазар срещу решение от 18.03.2009 г. по гр. д. № 431/08 г. на Окръжен съд гр. Ш.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация О. гр. Н. пазар не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 09.04.2008 г. по гр. д. № 564/06 г. на Районен съд гр. Н. пазар. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че въпросът по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае установяване принадлежността на правото на собственост тогава, когато нормата на чл. 2 ал. 3 ЗОС е отменена. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Р. „С” срещу О. гр. Н. пазар установителен иск за собственост на преместваем обект, а е отхвърлен отрицателния установителен иск за собственост на земята под обекта. За да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд е приел, че ответникът се легитимира като собственик с АОС № 1* от 16.03.2006 г. съставен на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОС и чл. 60 ал. 1 ЗОС. Правото си на собственост касаторът обосновава с разпоредбата на чл. 2 ал. 3 ЗОС /отм./. Тъй като производството е образувано на 30.11.2006 г., съдът е изложил съображения че ищецът е следвало да докаже придобивното си основание. В производството не било доказано че строителството е извършено преди 13.07.1991 г., че средствата за строителство са на кооперацията, както и че имотът е включен в баланса на кооперацията. Още повече, че тя била учредена на 19.08.1992 г. и не било възможно да осъществи строителството преди 1991 г.
ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения на други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Цитираната от касатора съдебна практика не е в противоречие с приетото от въззивния съд, а напротив, е в потвърждение от приетото от него. С решения № 1* от 27.09.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2353/2000 г. и № 1* от 11.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1938/2001 г. на ВКС IV ГО. в тях е прието, че сградите и постройките, включително и принадлежащият им терен, изградени от кооперативни организации до 13.07.1991 г. върху държавна земя, са техни собствени, макар на кооперацията да не е учредено правота на строеж. Съдът е взел предвид разпоредбите на закона визирани в решенията, но е изложил съображения, че няма доказателства за извършено преди тази дата строителство от страна на кооперацията. Доводите за противоречие на въззивното решение с решения № 1* по гр. д. № 444/99 г. на ВКС V ГО и № 2* по гр. д. № 1822/97 г. на ВС ІV ГО са неотносими към разглежданите въпроси. Те касаят възможността за придобиване на недвижим имот по давност, а с оглед приетото от съда, че ищецът не е доказал да е придобил собственост преди вписването на кооперацията, този въпрос въобще не е бил обсъждан от съда, за да има противоречие на решението му с практиката на ВКС.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.03.2009 г. по гр. д. № 431/08 г. на Окръжен съд гр. Ш..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: