О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 681
гр. София, 01.12.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1005/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Д. е обжалвано решение №1870 от 10.10..2013 г. по т.д. №3063/13 на САС, с което е потвърдено решение от 23.05.2013 г. по т.д. №100/20112 на ОС-Кюстендил, с което искът на касатора предявен с правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД срещу [община] за заплащане на възнаграждение , дължимо за изпълнението на СМР от страна на ищеца като изпълнител по договор сключен между страните на 03.10.2007 г..
Ответната страна не изпраща отговор на касационната жалба.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на договор, сключен между страните на 03.10.2007 г. по силата на който ищецът като изпълнител по него се е задължил да извърши СМР по ремонт на улици „А. П.”, [улица]и [улица]в [населено място] срещу платимо от възложителя [община] дол възнаграждение в размер на 55 560,18 лева без ДДС. Извършената работа от изпълнителя е приета от възложителя с три броя протоколи обр.19 , оформени с подписите на представители и на двете страни и за дължимото възнаграждение е издадена фактура, осчетоводена от страна на ответника-възложител. С оглед така приетите факти, претенцията по чл.266 ал.1 ЗЗД е счетена за доказана по основание и размер. Съдът е отхвърлил последната като се е позовал на доказаните от констатациите в заключението на техническата експертиза скрити недостатъци в извършената работа по предмета на договора и направеното своевременно от страна на възложителя в процеса възражение за право на задържане до отстраняването на тези недостатъци, съгласно чл.265 ал.1 ЗЗД като предпоставка за настъпването на изискуемостта на вземането на ищеца , предмет на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД
Като обуславящи изхода по спора, въпроси от страна на касатора се сочат въпросите за обвързващата сила на доклада по чл.146 ал.1 ГПК относно разпределението на доказателствената сила по оспорване истинността на частен свидетелстващ документ –обратна разписка от 19.03.2009 г. за връчване на писмо – уведомление от възложителя до изпълнителя за наличие на недостатъци в извършените СМР, предмет на договора и за това следва ли въззивният съд да преразпредели тази доказателствена тежест с нарочен акт, след като прецени същата като неправилно разпределена от страна на първоинстанционния съд.
Така формулираните въпроси, не са от значение за изхода по спора, доколкото касаят единствено и само истинността на частен свидетелстващ документ –обратна разписка от 19.03.2009 г. за връчване на писмо – уведомление № 26-00.75/05.03.2009 г. от възложителя до изпълнителя за наличие на недостатъци в извършените СМР, който факт няма значение за наличието на отговорността на изпълнителя за скритите недостатъци в извършените СМР и задължението му да отстрани същите,съгласно чл.265 ал.1,т.1 ЗЗД, доколкото самите недостатъци в извършената работа се установява, че представляват скрити такива и са резултат от некачествено изпълнение на пътната настилка от страна на ищеца-изпълнител.
По изложените съображения, с оглед липсата на обуславящ изхода на спора правен въпрос, който да се подложи на дискреция на касационната жалба по допълнителните основания за това , съгласно чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК жалбата не подлижи на допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1870 от 10.10..2013 г. по т.д. №3063/13 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.