4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
Гр.София, 11.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2727/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК във вр.чл. 396 ал.2 изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. Г. и Е. Р. Г. срещу определение № 2424/31.07.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 3774/2018 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 5 състав, с което е отменено частично определение на СГС, ГО, ІV бр.състав, за оставяне без уважение молба за обезпечение на бъдещи искове срещу жалбоподателите за ревандикация на движими вещи и е допуснато обезпечение на предявим от „Ермитаж Бюти Хаус“ ЕООД бъдещ иск срещу Г. Д. Г. и Е. Р. Г. за предаване фактическата власт върху движими вещи – собственост на ищеца, находящи се в магазин № 16, разположен на сутерен – първо ниво на партера на сграда с адрес [населено място], ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 114, чрез налагане запор върху движими вещи, описани в 25 пункта, при гаранция 7000 лв., вносима от молителя по сметка на САС, на основание чл.391 ал.2 ГПК. В жалбата се поддържа, че определението е недопустимо и евентуално неправилно по съображения за липса на писмени доказателства, установяващи допустимостта и вероятната основателност на ревандикационния иск, както и обезпечителната нужда на молителя. Претендира се отмяната му.
В срока за отговор на частната жалба „Ермитаж Бюти Хаус“ ЕООД изразява становище, че същата е процесуално недопустима поради просрочие.
В изложение на частния касатор по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
При преценка на допустимостта на жалбата Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.396 ал.1 ГПК по пощата от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение на въззивния съд, с което е допуснато обезпечение по жалба на молителя и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за допустим и вероятно основателен бъдещият иск на дружеството-молител по чл.108 ЗС за предаване на част от намиращи се в магазин на бивши наемодатели движими вещи – обзавеждане и специфично оборудване на помещение наето за козметичен салон, закупен от „Ермитаж бюти хаус“ ЕООД с договор за покупко-продажба от 14 август 2017 г., сключен с предишния наемател на магазина „Ермитаж бюти“ ЕООД. Със споразумение от 17 октомври 2017 г. вторият наемен договор – между молителя и Г. и Е. Герджикови, е прекратен и наемодателите задържат неправомерно притежаваните от наемателя движими вещи, с които е обзаведено помещението, на обща стойност 138562,59 лв. Прието е, че за допускане обезпечение на бъдещ иск е достатъчно представените писмени доказателства да съдържат данни за вероятното съществуване на претендираните от молителя права, тъй като в обезпечителното производство не е необходимо да се провежда пълно и главно доказване на иска. Въззивният съд е заключил, че липсват данни, опровергаващи наличието на обезпечителна нужда. Счел е за подходяща избраната обезпечителна мярка „запор върху движими вещи“ като съответствуваща на обезпечиталната нужда и гарантираща правата на ищеца в случай на уважаване на претенцията. Молителят е задължен да представи парична гаранция 7000 лв. на основание чл. 391 ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 2 ГПК.
Жалбоподателите поддържат, че предявената молба за обезпечение на бъдещия ревандикационен иск срещу тях е недопустима поради отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка – процесуална легитимация на страните в производството по чл.390 ГПК, както и в бъдещото исково производство.
Процесуалните предпоставки, свързани с възникването и съществуването на правото на иск са от значение и за съществуване на правото на обезпечение.
Когато съдът е сезиран с молба за обезпечение на бъдещ иск, той преценява допустимостта на възнамерявания иск въз основа на обстоятелствата, изложени в молбата на ищеца и писмени доказателства, приложени към нея. Проверката би следвало да бъде по-ограничена от тази, която се извършва в хода на исковото производство. Съдът по обезпечението не може да откаже търсената обезпечителна защита само защото на този етап от процеса не са изяснени всички обстоятелства, въз основа на които може да се провери допустимостта на процеса. Обезпечение на иска може да се допусне и въз основа на нередовна искова молба. Заявеното от ищеца спорно право предопределя надлежните страни в производството. Процесуалната легитимация и на двете страни следва не от обективни факти, подлежащи на издирване и доказване, а единствено от правните твърдения на ищеца относно спорното право. Какво е действителното правно положение е без значение за допустимостта на производството и съответно на обжалвания акт по допускане на обезпечението.
Определението на въззивния съд не е постановено в явно нарушение на закона и не е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В случа липсват както явна необоснованост на акта, така и видимо тежки нарушения на закона, поради което следва да се приеме, че жалбоподателят не установява поддържаната квалифицирана форма на неправилност като предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280 ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Изведеният въпрос по т. 1 в Раздел ІІІ на изложението – Явява ли се подходяща обезпечителна мярка при ревандикационен иск с предмет движими вещи запорът върху тях – е обуславящ изхода на спора, но не предполага необходимост от тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, както изисква т. 4 на ТР № 1//2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо допълнително селективно основание за допускане на касационно обжалване, което в случая не е налице. Въззивният съд е решил въпроса в съответствие с постоянната практика на ВКС. Най-често използваната обезпечителна мярка при ревандикационните искове с предмет движими вещи е запор върху тях. Наложената мярка забранява на ответника да се разпорежда със запорираната вещ и го задължава да я пази.
Въпросът относно приложимостта на постановките на т.3 на ТР № 6/14 март 2014 г. по ТД № 6/2013 г. на ОСГТК, касаеща възбраната, по отношение на обезпечителната мярка „запор върху движими вещи“ – предмет на бъдещ ревандикационен иск въобще не е обсъждан в обжалваното определение и не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд относно наличието на обезпечителната нужда, която в случая се предполага при изложени от молителя фактически твърдения за опасност от разпиляване на мебелите, част от които са изнесени на улицата след отправена покана за връщането им.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 2424/31.07.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, постановено по ч.гр.д.№ 3774/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: