3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
С., 14.05. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1475 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. З. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. М. от АК-С., против въззивно решение № 1003 от 24.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 11484/2010 г. на Софийски градски съд, І ГО, І бр. въззивен състав, с което като е потвърдено решение № ІІІ-36-63 от 23.11.2009 г. на Софийски районен съд, 85 с-в, постановено по гр.д. № 1777/2008 г., е прекратен с развод гражданският брак, сключен с акт № 3272 от 14.10.2005 г. между З. З. М. – П. и Х. З. П. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, като ползването на семейното жилище – апартамент в [населено място] е предоставено на жената, на която е възстановено предбрачното фамилно име – М..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, в частта му относно предоставяне ползването на семейното жилище на жената, съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят посочва и представя Постановление № 12 от 28.11.1971 г. на Пленума на ВС, Постановление № 20 от 16.12.1963 г. на Пленума на ВС, решение № 240 от 24.01.1964 г. по гр.д. № 2738/1963 г. на ВС и решение № 1656 от 12.05.1982 г. по гр.д. № 1206/1982 г. на ВС, ІІ г.о. Изведените правни въпроси са: кога искането за възлагане на семейното жилище се счита за надлежно направено; следва ли при възлагане ползването на семейното жилище да се установи какви запазени права имат навършилите пълнолетие деца и върху коя жилищна площ; както и необсъждане на представените по делото доказателства относно здравословното състояние на касатора. По отношение на развода и вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака не са посочени правни въпроси, които да обосновават общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба З. З. М. от [населено място] не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 99 и чл. 107 СК/отм./, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение съдът е приел, че вина за разстройството на брака има мъжът, че двете деца на страните са навършили пълнолетие, че пред първоинстанционния съд искане за предоставяне на семейното жилище е направила само жената, поради което след развода то следва да бъде предоставено за ползване на нея. Независимо от това обаче съдът е обсъдил критериите по чл. 107, ал. 1 СК/отм./, а именно – жилищната нужда на страните, като приоритетно при предоставяне ползването на семейното жилище е отчел вината на мъжа за разстройството на брака, както е невъзможността страните да съжителстват в едно домакинство предвид честите скандали помежду им.
Посочените Постановление № 12 от 28.11.1971 г. и Постановление № 20 от 16.12.1963 г. на Пленума на ВС и разрешенията, съдържащи се в тях не опровергават горните изводи на въззивния съд. По поставените въпроси въззивното решение не е в противоречие и с цитираните по-горе решения на ВС. Що се отнася обаче до правния въпрос относно това следва ли при възлагане ползването на семейното жилище да се установи какви запазени права имат навършилите пълнолетие деца на страните и върху коя жилищна площ, същият не е бил предмет на въззивната жалба, респ. и на въззивното решение, за първи път той се релевира пред касационната инстанция, поради което тя не е в състояние да извърши проверка на въззивното решение по него, в резултат на което същият не съставлява правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Останалите два правни въпроса са от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл. 107 СК/отм./, но те не са разрешени от въззивния съд както в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, така и с константната такава. В тази връзка следва да се отбележи, че макар неправилно да е прието, че касаторът не е направил искане за предоставяне ползването на семейното жилище след развода/такова искане е направила процесуалният му представител в лицето на служебно назначения адвокат М. в съдебно заседание пред първата инстанция на 22.10.2009 г./, то съдът е изпълнил задължението си при предоставяне ползването на семейното жилище на единия съпруг да се ръководи от критериите, посочени в чл. 107, ал. 1 СК/отм./ – жилищната нужда, вината, нетърпимостта в отношенията, както и другите обстоятелства на случая. Тези критерии са обсъдени поотделно и съвкупно като е направен извод, че след като и двамата бивши съпрузи имат жилищна нужда, от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца, чиито интерес е приоритетен при разрешаването на спора по иска с правно основание чл. 107, ал. 1 СК/отм./, отношенията им са нетърпими, то предоставянето ползването на семейното жилище трябва да стане съобразно критерия вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, която в случая е на мъжа. В заключение следва да се отбележи, че направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай. Постановеното от въззивния съд решение по небрачния иск по чл. 107 СК/отм./ не е в противоречие с разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г. и № 20/1963 г., както и на решение № 240 от 24.01.1964 г. по гр.д. № 2738/1963 г. на ВС и решение № 1656 от 12.05.1982 г. по гр.д. № 1206/1982 г. на ВС, ІІ г.о., поради което не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1003 от 24.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 11484/2010 г. на Софийски градски съд, І ГО, І бр. въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 27596 от 28.03.2011 г. на Х. З. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: