О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
гр.София, 15.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 300/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В. и канализация “ ООД / В. ООД – Враца срещу решение №5 от 8.01.2010г., постановено по гр.дело №905/2009г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 782/2.11.2009г. по гр.дело № 793/2009г. на Врачанския районен съд. С последното е отхвърлен иск на касатора срещу “Т.” Е. – Враца за сумата от 11 590, 77 лв. с правно основание чл.59 ЗЗД. Според “В.” ООД решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че дори и да се приеме, че абонатната станция е собственост на дружеството – ищец то следва “Т – Враца” Е. да понесе съответните разходи, т.е. това задължение не може да се разпростира извън разходите по необходимата за топлоснабдяването на сградата “В и К” ООД енергия. Поддържа се, че задължението на “Топлофикация – Враца “ Е. да заплаща разходите по функционирането на вещите негова собственост следва от чл.137 Закона за енергетиката, който довод не е обсъден от въззивния съд.
В изложението на основанията за допускане касационно обжалване се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК при следните формулирани материалноправни и процесуални въпроси:1.съдът, ако беше правилно приложил разпоредбата на чл.137 Закона за енергетиката щеше да се произнесе по важен материалноправен въпрос: каква е връзката между правото на собственост върху една вещ и основателността на присвояване на добивите от нея, в чия тежест е заплащането на консумативните разходи на “В и К” ООД или на “Топлофикация – Враца” Е. и 2. съдът е бил длъжен да изследва и да се произнесе по изложените във въззивната жалба доводи, които са от решаващо значение за правилното решаване на спора, т.е. съдът е бил длъжен да изследва фактите за извършени от ищеца плащания на консумираната ел.енергия, така както е направил първоинстанционния съд. Т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с довода, че поставените въпроси се отнасят не само до конкретния спор, а и до неограничен кръг от казуси за правилното прилагане на закона – на института на неоснователното обогатяване и за правомощията на съда при въззивното обжалване.
В писмен отговор “Т.” Е. счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че от събраните по доказателства не може да се направи извод ищецът да е доказал елементите на фактическия състав на института на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД – обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването на страните по делото. Прието е за недоказано поддържаното от ищеца твърдение, че ответникът е собственик на абонатната станция, че ищецът не е доказал плащането на разноските по консумираната ел. енергия, както и това да е задължение на ответника.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното и процесуално право, обусловил решаващите му изводи по основателността на предявения иск. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е неоснователно. Касаторът не е обосновал двете предпоставки на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – основна и доплънителна. Дали съдът е приложил правилно закона, в случая чл.137 от Закона за енергетиката е въпрос, който е относим към основанията за касационно обжалване на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК, но не и към основанието за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК. Преценката за собствеността на абонатната станция се прави на база събраните по делото доказателства и е въпрос на оценка на фактите и доказателствата по делото. Доколко тя е правилна е въпрос на обоснованост на съдебното решение и може да бъде преценявана едва след като бъде допуснато решението до касационно обжалване. Изводът на съда за недоказано обедняване на ищеца не е направен само въз основа на недоказана собственост на ответника на абонатната станция, но и въз основа на други факти, които изключват неоснователното обогатяване, като липсата на доказателства ищецът за е заплатил цената на консумираната ел. енергия, както и липсата на задължение по закон, този разход да се поеме изцяло от ответника по делото. Следователно въпросът за собствеността и правилното прилагане на чл.137 от Закона за енергетиката не е обуславящ правилното решаване на спора по делото, поради което не е налице и основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Процесуалният въпрос за задължението на съда да обсъди доводите на въззивника има отношение към основанието за касационно обжалване на неправилното решение поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Във всички случаи обаче касаторът трябва да аргументира становището си защо счита, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърдението, че те се отнасят не само до конкретния спор, а и до неограничен кръг от казуси за правилното прилагане на закона – на института на неоснователното обогатяване и за правомощията на съда при въззивното обжалване не е достатъчно, за да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е обоснована конкретно връзката между даденото от съда разрешение на поставените въпроси и приложението на чл.59 ЗЗД.
В заключение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
На ответника ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор в размер на 510лв., съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.9.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5 от 8.01.2010г., постановено по в.гр.дело №905/2009 г. на Окръжен съд, гр.Враца, гражданска колегия.
ОСЪЖДА “В. и к” ООД – Враца да заплати на “Т– Враца” Е. юрисконсулско възнаграждение в размер на 510лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСАДЕТАЛ:
ЧЛЕНОВЕ: