О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 681
гр.София, 16.10.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2098 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 614/ 14.03.2018 г. по гр.д. № 3571/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 8445/ 22.11.2016 г. по гр.д. № 9904/ 2015 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Б. К. С. сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършването на престъпления по чл. 387, ал. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като искът е отхвърлен до присъдения с първоинстанционното решение размер от 10 000 лв. (за разликата над 10 000 лв. до 26 000 лв. това решение е влязло в сила като необжалваемо).
Решението в осъдителната част се обжалва от Прокуратурата на Република България, а повдигнатите въпроси са процесуалноправен и материалноправен. Процесуалноправният е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението, когато са в причинноследствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Материалноправният е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Касаторът счита, че решението противоречи съответно на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и на т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК и на ВКС т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. Оплакванията по същество са, че е неправилно като необосновано и постановено в противоречие на чл. 52 ЗЗД (касационните основания от чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК).
От ответника по касация Б. К. С. не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.
За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел, че ищецът е бил незаконно обвинен за престъпления по чл. 387, ал. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. При този свой извод е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда, с която ищецът е оправдан на основание чл. 304 НПК (чл. 300 ГПК). След това е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които са установени по делото, намират се в причинна връзка с незаконното обвинение и са от значение за справедливия размер на претендираното с иска обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд е съобразил, че: 1) към влязлата в сила присъда ищецът е на 42 години; 2) тежестта на повдигнатите обвинения; 3) негативните преживявания, свързани с притесненията на ищеца, че е възможно да бъде осъден за престъпления, които не е извършил, довели до потиснатост, изпадане в депресивни състояния, раздразнителност и влошаване на здравословното състояние (зачестило главоболие, шум в ушите, високо кръвно налягане).
От друга страна, съобразени са и онези обстоятелства, които ищецът е посочил в исковата молба като такива, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, но за които въззивният съд е приел да нямат връзка с незаконното обвинение (негативните преживявания на ищеца по причина на образуваното срещу него дисциплинарно производство и незаконно наложеното му дисциплинарно производство). Отчетени са и онези твърдения, за които по делото е недоказана връзката с незаконното обвинение, – твърдяната в исковата молба петгодишна продължителност на приключилото с оправдателна присъда наказателно производство, надхвърляща разумния срок, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, медийното отразяване на повдигнатите обвинения, създадените пречки за кариерно израстване на ищеца (въззивният съд е приел, че преместването му на друга, по-ниско платена длъжност, е в резултат на незаконно наложеното дисциплинарно наказание, а не на незаконното обвинение).
При съвкупната преценка на обективно проявените обстоятелства, въззивният съд е определил обезщетението от 8 000 лв. за адекватно на претърпяните неимуществени вреди, които имат за причина незаконното обвинение и съответно е изменил първоинстанционното решение, с което обезщетението е било определено в размера от 10 000 лв.
Следователно са обуславящи процесуалноправния и материалноправния въпрос, повдигнати от касатора, но те не са разрешени в противоречие с т. 3 и 5 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и на т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, а и с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г.
Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди адекватно на онези обстоятелства, които са от значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД) и е отказал да зачете онези, за които причинната връзка с незаконното обвинение не е установена. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с практиката на ВКС по тези дела и с указания в приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г.
Въззивният съд не е установил, а и по делото няма такива данни, за обстоятелства, които да освобождават или да намаляват отговорността на държавата за вредите от незаконното обвинение, поради което не е разсъждавал и за предвиденото в чл. 5 ЗОДОВ. Следователно обжалваното решение не противоречи и на задължителните указания в т. 3 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС. Приемайки, че Прокуратурата на Република България е надлежен ответник (процесуален субституент на Българската държава) по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление, въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие и със задължителните указания в т. 5 от същия тълкувателен акт.
Решението съответства и на т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, доколкото съдържа онези мотиви, които са от значение за установените, респ. отречени материално-правни предпоставки (юридически факти), които пораждат отговорността на държавата да репарира неимуществените вреди по причина на незаконното обвинение в двете престъпления, които ищецът не е извършил.
В обобщение, настоящият състав намира, че и по двата повдигнати въпроса е изключено соченото допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 614/ 14.03.2018 г. по гр.д. № 3571/ 2017 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната осъдителна част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.