О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
София, 16.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №473/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от М. Г. В., в качеството й на член на ПП”Зелена партия-Български зелени” чрез адвокат С. Б., с вх.№9739/12.12.2011 г. на Софийския апелативен съд , подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.12.2011 г., срещу Определение №2167/22.11.2011 г. по гр.д.№3 091/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, с което се потвърждава определение от 26.04.2011 г., постановено по т.д.№1 395/20`11 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-6 състав, с което подадената от частната жалбоподателка искова молба е върната обратно като недопустима. С нея М. В. е предявила установителен иск с правно основание чл.124, ал.4 във вр. с ал.1 ГПК за установяване по отношение на десет ответници- физически лица, обстоятелствата, посочени в исковата молба, а именно:1/Извършени промени в Устава на Партията съобразно проведения на 28.08.2009 г. V извънреден конгрес на партията;2/Освобождаване членовете на всички ръководни и контролни органи; 3/Промени в седалището и адреса на управление на партията и 5/изключване на членове на партията, както и че тези обстоятелства подлежат на вписване. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е обосновал недопустимостта на предявения установителен иск с липсата на правен интерес от него, тъй като за вписване на посочените обстоятелства съществува специалния ред на чл.17, ал.1, т.8 ЗПП. Жалбоподателката М. В. подържа, че чрез така предявения иск упражнява правото си да бъдат вписани посочените по-горе обстоятелства, за които съдът е постановил отказ от вписване.
Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.6, ал.1, чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз и чл.7 ЗСВ. Навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила- липса на мотиви в обжалвания съдебен акт, необсъждане на доказателствата по делото и др. Счита, че съдът е смесил допустимостта на иска с неговата основателност. Подържаното от нея основание за достъп до касация следва да се квалифицира с оглед твърденията за постановяване на обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС, като такова по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Прави искане по чл.629, ал.3 ГПК/погрешно посочен като чл.269, ал.3 ГПК/ за отправяне запитване за постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕО по въпроса „Правната норма на чл.47, ал.2 от Х. на основните права в ЕС, задължаваща Държавите –членки да провеждат „публичен процес”, задължават ли Националните съдилища да провеждат публични процеси срещу съдебните актове на Първоинстанционния съд”.
Ответникът П. М. Д. оспорва частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, основанието за достъп до касация на частните жалби е формулиране на значим за изхода на делото правен въпрос, който да е разрешен при наличие на някои от допълнителните основания за достъп до касация, съдържащи се в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Частната жалбоподателка, чрез адвокат Б., не е посочила общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 във вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Навеждат се подробни и изключително изчерпателни доводи за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати нарушения на общностното и вътрешно право. Всичките те биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които, обаче не могат да служат същевременно и като основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК/вж.т.1 на ТР 1-2010-ОСГКТК/. Не е налице и подържаното допълнително основание за селектиране на частната касационна жалба. Приложените съдебни решения не доказват противоречива съдебна практика, тъй като с тях не се разрешават въпроси, свързани с недопустимостта по исков път да се установяват подлежащи на вписване обстоятелства, за вписване на които съществува специалният реда на чл.17, ал.1,т.8 ЗПП.
Молбата на жалбоподателката за отправяне запитване за постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕО с правно основание чл.629, ал.3 ГПК ще следва да бъде оставена без уважение. Според чл.234, ал.2 Д. националните съдилища могат да отправят преюдициално запитване до Съда на ЕО, когато се поставя въпрос от общностното право, ако преценят, че преюдициалното заключение по този въпрос е ”необходимо, за да постановят решение”. Следователно преюдициалното заключение, а оттам и преюдициалното запитване, трябва да има пряко отношение към решението, което националната юрисдикция ще постанови. Въпросът на жалбоподателката за задължителността на публичните процеси не е свързан с настоящето производство. Недопустимостта на установителния иск съдът е обосновал с наличието на специалната норма на чл.17, ал.1,т.8 ЗПП, а основен принцип в правото е, че специалната норма изключва приложението на общата. Молбата за вписване на исканите промени по реда на ЗПП се разглежда в открито заседание/чл.16 ЗПП/, каквито са именно и исканията на частната жалбоподателка. При това отказът от вписване подлежи на обжалване пред ВКС/чл.18, ал.1 ЗПП/, който ред гарантира правото на заявителя да сезира ВКС, който да упражни контрол за законосъобразност.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №2167/2.11.2011 г. по гр.д.№3 091/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, с което се потвърждава определение от 26.04.2011 г., постановено по т.д.№1 395/20`11 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-6 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Г. В. с правно основание чл.629, ал.3 ГПК за отправяне запитване за постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: