6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
С. , 16.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 2101/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Н. К. срещу въззивно решение № 2121 от 11.12.2014 г. по гр. дело № 2394/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 9.05.2014 г. по гр.д. № 19411/2013 г. в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на А. Б. Б. сумата 99676 лв., представляваща обезщетение за неизмуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие настъпила на 26.04.2013 г. трудова злополука, довела до смъртта на съпругата му М. Н. Т. – Б., след приспадане на изплатени еднократни помощи по КСО, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2013 г.; в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Рая А. Б., чрез нейния баща и законен представител А. Б. сумата 79 762.66 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени й като дъщеря, вследствие настъпила на 26.04.2013 г. трудова злополука довела до смъртта на майка й М. Н. Т.- Б., след приспадане на еднократни помощи и определена наследствена пенсия по КСО, ведно със законната върху тази сума, считано от 29.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Б. А. Б., чрез неговия баща и законен представител А. Б. Б. сумата 64172.89 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му като син, вследствие настъпила на 26.04.2013 г. трудова злополука, довела до смъртта на майка му М. Н. Т.- Б., след приспадане на изплатени еднократни помощи и определена наследствена пенсия по КСО, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; в частта на присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по материалноправния въпрос при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от наследници на пострадалото лице, кои са конкретните критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.200 КТ по см. на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.212 КТ, както и кои са конкретните факти и обстоятелства, относими към стойността на паричния еквивалент на претърпени неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, които съдът следва да изследва и да вземе предвид. При определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД следва ли задължително съдът да вземе предвид стандарта на живот в страната към момента и обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено – икономически условия на живот. Поддържа се, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г., с постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о., решение № 191 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1836/2014 г., ІІІ г.о. Според жалбоподателят по материалноправния въпрос – следва ли съдът при определяне размера на обезщетението да го съобрази с размери определени от други съдилища по аналогични случаи и в частност с решения на ВКС, в т.ч. и по 290 ГПК е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В решение № 14 от 1.03.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 3456/2008 г., ІІ г.о. обезщетението за наследници- съпруг и малолетно дете е в размер на 60 000 лв., с решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4001/2008 г., І г.о. обезщетението на съпруг и малолетно дете е в размер на 30 000 лв. Поставеният въпрос според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като с разрешаването на този въпрос ще се осигури и гарантира еднакво тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и решаване на делата по тези казуси според точния смисъл на закона и справедливостта в съответствие с т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК и принципите на справедливост. По въпроса – определянето на еднакъв размер на обезщетение за наследниците на пострадал от трудова злополука, които са в различна възраст, социално, материално и обществено положение, без да се обоснове от съда равенството, представлява ли прилагането на еднакъв оценъчен критерий, и представлява ли това нарушение на закона- в частност чл.52 ЗЗД, ППВС № 4/1968 г. и принципа на справедливост, при определяне на обезщетения по чл.52 ЗЗД. По процесуалноправния въпрос- длъжен ли е въззивният съд да обсъди и вземе предвид всички сочени данни и доказателства и ако това не е сторено, представлява ли това нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, както и следва ли съдът да изследва всички факти и обстоятелства, имащи отношение към определяне конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е в противоречие с приетото в решение № 287 от 1.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 984/2012 г., ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба А. Б. Б., лично за себе си и като баща и законен представител на малолетните Рая А. Б. и Б. А. Б. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Й. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси са свързани с правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Пловдивския окръжен съд е приел, че А. Б., Рая Б. и Б. Б. са законни наследници /съпруг и деца/ на М. Н. Т.- Б., претърпяла на 26.04.2013 г. трудова злополука и починала на 16.05.2013 г., вследствие на тежки проводни нарушения, довели до сърдечна и белодробна недостатъчност. Безспорно е по делото, че на 26.04.2013 г. около 21.00 часа на връщане от [населено място], където била във връзка със служебен ангажимент М. Б. претърпяла пътно-транспортно произшествие с управлявания от фоторепортера Т. Я. служебен автомобил. Злополуката е приета за трудова с Разпореждане № 147 от 19.06.2013 г. на НОИ, РУ „СО”, [населено място]. Наличието на трудова злополука, причинила смърт на работника или служителя ангажира обективната, безвиновна отговорност по чл.200, ал.1 КТ на работодателя спрямо наследниците му за неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението за тези вреди, съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като е приел, че от показанията на св. Д. Банкова, които не се опровергават от показанията на З. Я. и Л. Л., последните служители в дружеството, нямащи непосредствени впечатления от живота на семейството се установява, че отношенията в семейството са били хармонични, живеели в разбирателство и обич, разчитали изключително един на друг. Съпругът понесъл много тежко загубата на наследодателката, децата също. Изложил е съображения, че независимо от обстоятелството, че съпруга е възрастен човек данните по делото не дават основание да се приеме, че търпяните от него болки и страдания са с по-нисък интензитет от тези на децата, което да налага извод за присъждане на по-нисък размер на обезщетение. По отношение на децата, които са малолетни е изложил съображения, че същите са лишени занапред от майчина ласка и грижи, чиято смърт ще бележи с празнота по-нататъшния им живот. В обобщение съдът е приел, че душевните болки и страдания претърпени от ответниците по жалбата справедливо ще се обезщетят в размер на по 100 000 лв. на всеки един от тях.
Поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси уточнени от настоящия съдебен състав са относно прилагане на критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД вр. чл.212 КТ.
С т. 1 от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Същото е разрешението на правния въпрос и в т.6 на ППВС № 4/30.10.1975 г., според която при непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С т. 2 на ППВС № 4/1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Прието е, че такива обстоятелства при причиняването на смърт са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да направи извод какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В настоящия случай при разрешаването на този въпрос съдът е съобразил посочената практика на ВС, според която деликтната отговорност по чл.45 и сл.ЗЗД и по чл.200 и сл. от Кодекса на труда задължава всеки, който виновно е причинил вреди другиму да ги обезщети в пълен обем.
В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 191 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 1836/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о., решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о. и др. е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. В случая размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г., в постановените по чл.290 ГПК решения на ВКС и чл. 52 ЗЗД, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като както се посочи въпросът е разрешен в съответствие със задължителна практика на ВКС. Освен това цитираните решения не обуславят извод за противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата, тъй като по цитираните дела, както и по настоящото съдът се е произнасял въз основа на конкретно установените факти и обстоятелства по всяко едно от делата и с оглед на това правните изводи са различни.
Неоснователен е доводът за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по посочения правен въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същият касае приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която е ясна и не се нуждае от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, за която не е обоснована нуждата от промяна.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос свързан с приложението на чл.236, ал.2 ГПК. С решение № 287 от 1.10.2013 г. на ВКС, по гр.д. № 984/2012 г., ІV г.о. е прието, че разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК изисква мотивите на решението да съдържат преценка на доказателствата, т.е. на всички доказателства, а не само избирателно на някои от тях. В случая съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. В съобразителната част на решението са изложени мотиви защо се кредитират с доверие показанията на св. Д. Л.- Банкова относно претърпяните от наследниците на починалата болки и страдания, както и че същите не се разколебават от показанията на посочените от жалбоподателя свидетели З. Я. и Л. Л.. При определяне размера на обезщетението на всеки един от наследниците на пострадалата съдът е изложил съображения въз основа на какво приема, че този размер справедливо ще обезщети претърпяните морални вреди. Ето защо не е налице посоченото нарушение на чл.236, ал.2 ГПК.
Останалите доводи в изложението са относими към обосноваността на съдебното решение, което не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК, а за неправилност на същото по чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2121 от 11.12.2014 г. по гр. дело № 2394/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :