3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
С., 23,10,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1092 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6877/26.VІІІ.2011 г. на В. П. З. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК, против решение № 1597 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 29.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1228/2011 г., с което са били изцяло отхвърлени обективно съединените осъдителни искове на касаторката с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С. за присъждане на сума в размер на 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди във връзка с телесни повреди, получени при ПТП станало на 13.ІV.2007 г. в [населено място], когато пресичала [улица]„на кръстовището” с [улица]и ведно със законната лихва върху така претендираната главница, считано от датата на вредоносното събитие.
Оплакванията на касаторката З. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който и двете нейни обективно съединени искови претенции срещу застрахователната компания [фирма] – С. да бъдат уважени, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В своя молба-изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК З. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че ВКС следвало да се произнесе по въпроса „за доказателствената стойност /сила/ на констативния протокол за ПТП”, но също и относно „тежестта на А. /автотехническата експертиза/ и свидетелските показания”, както и „дали водачът (на МПС-бел. на ВКС) е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма] – С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в касационната жалба на З. оплаквания, инвокирайки довод за липса на конкретно посочена хипотеза от процесуалния закон.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на В. П. З. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд. Затова не друг, а касаторът е задължен да изложи ясна и точна формулировка на този релевантен правен въпрос, по който въззивната инстанция се е произнесла. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда същия от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В процесния случай касаторката З. релевира въпроси, по които ВКС следвало да се произнесе, но без да се аргументира нито по кои правни въпроси всъщност се е произнесъл въззивният съд, нито коя е конкретната хипотеза, предвидена в процесуалния закон, в която касационният контрол би бил допустим.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1597 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 29.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1228/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение постановено по т. д. № 1092 по описа за 2011 г.