5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
София, 23.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5231 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 30.06.2015г. по в.гр.д.№108/2015г. на Видинския окръжен съд е потвърдено решение от 27.11.2014г. по гр.д.№70002/2012г. на РС Монтана, в частта, с която е извършено разпределение по чл.353 ГПК на допуснатите до делба имоти, като в дял на И. М. А.-Д. е поставен УПИ VІІІ-9 в кв.5 по плана на [населено място] бара, [община], заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и гараж, при пазарна стойност на този дял от 46784лв., а в дял на В. Д. Д. е поставен УПИ ІХ-9 от кв.5 по прана на същото село, с цена на този дял в размер на 8 950лв., като И. Д. е осъдена да заплати на В. Д. сумата от 18 917лв. за уравнение на дяловете. След частична отмяна на първоинстанционното решение в частта по предявения от И. Д. срещу В. Д. иск за стойността на извършени подобрения, въззивният съд е отхвърлил този иск за разликата над 5572,50лв. до присъдените от първата инстанция 9695,88лв.
Въззивният съд е приел, че спорът между страните във връзка с начина на извършване на делбата се свежда само до това в чий дял са бъде поставен процесният гараж. Приел е, че действително гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост, но доколкото се намира в имота, застроен с жилищна сграда, той трябва да бъде поставен в този дял, а не да бъде приобщаван към дела, образуван от съседния незастроен имот. Налице са два дяла, колкото са и съделителите, а неравенството в дяловете следва да се изравни в пари. Претенцията на И. Д. за заплащане на суми за извършени ремонти в наследствения имот съдът е квалифицирал по чл.61, ал.2 ЗЗД. Прието е, че тези ремонти са в интерес на двете съсобственички, направени са без противопоставяне на ответницата, затова тя дължи заплащането им до размера на обогатяването, т.е. сумата, с която се е увеличила нейната идеална част от общия имот. Тази увеличена стойност възлиза на 11 145 лв. и включва изкърпване на външни стени, външно боядисване на сградата, подмяна на покрива, смяна на дограмата на цялата сграда и подмяна на всички външни парапети. Съобразно квотата на ответницата в съсобствеността – ?, тя е осъдена да заплати на ищцата ? от стойността на подобренията, т.е. сумата от 5572,50лв.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата В. Д.. Жалбоподателката поддържа, че спорният гараж е самостоятелен обект и е следвало да бъде поставен в неин дял, като по този начин в по-голяма степен ще се изравни стойностно неравенството в двата дяла. Освен това подмяната на парапетите и на дограмата, както и ремонта на покрива, не представлявали подобрения, а необходими разноски за запазване на вещта. Тъй като ищцата не е предявила иск за присъждане на разноските, а имала претенция за подобрения, каквито не е правила, то в тази част претенцията и следвало да бъде отхвърлена.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1. С оглед спазване равенството между страните при разпределението по чл.353 ГПК, трябва ли, когато има такава възможност, във всеки дял да се включат еднакви по количество и вид и приблизително еднакви по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите.
2. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения във въззивната жалба.
3. За да са налице подобрения следва ли да са изпълнени такива нововъведения, които изменят общата вещ – имота и които не са необходими за запазването и съхраняването и.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №102 от 19.07.2013г. по гр.д.№490/12г. на ВКС, І ГО; решение №258/25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на ВКС, ІІ ГО; решение №2685/18.06.1980г. по гр.д.№1050/80г. на ВС, І ГО; по втория въпрос – с решение №123/28.05.14г. по гр.д.№7750/13г. на ВКС, І ГО; решение №971/09.01.2014г. по т.д.№9771/12г. на ВКС, ІІ ТО; решение №503 от 16.01.13г. по гр.д.№168/12г. на ВКС, ІV ГО и решение №57 от 02.03.2011г. по гр.д.№1416/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, а по третия – с решение №612/25.10.1995г. по гр.д.№375/95г. на ВКС, І ГО; решение №163/25.05.2001г. по гр.д.№5969/07г. на ВКС, І ГО, решение №284 от 20.11.2009г. по гр.д.№271/08г. на ОС Сливен; решение от 26.01.09г. по гр.д.№870/2008г. на ОС Русе и решение №159 от 22.07.2008г. по гр.д.№297/2008г. на ОС Ямбол.
Ответникът в производството И. А.-Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество, тъй като няма противоречива практика, която да обоснове сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият въпрос е обуславящ за изхода на делото, но по него няма противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отговорът на поставения въпрос е положителен, но по всяко дело се преценява конкретно как да бъдат формирани дяловете, за да бъде максимално изпълнено изискването за тяхната равностойност. Преценката зависи от много обстоятелства, които са различни по различните дела: брой на съделителите, квоти в съсобствеността, брой, вид и цена на отделните имоти. В настоящия случай преценката в кой от дяловете да бъде поставен процесният гараж е обусловена от обстоятелството, че той се намира в застроения поземлен имот, достъпът до него е само през входната врата на този поземлен имот и не е удачно поставянето му в другия дял, образуван от съседния незастроен имот. Подобна хипотеза не присъства в посочените от жалбоподателката решения на ВКС, затова не може да се приеме, че има противоречие по чл.280, ал.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Решение №102 от 19.07.2013г. по гр.д.№490/12г. на ВКС, І ГО, затвърждава практиката на ВКС, че когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, публичната продан е неприемлив способ за извършване на делбата и че в тези случаи следва или да се състави разделителен протокол и да се тегли жребий, или да се извърши разпределение по чл.353 ГПК. Обжалваното в настоящото производство решение на Видинския окръжен съд е в пълно съответствие с това решение на ВКС, тъй като делбата е извършена чрез разпределение по чл.353 ГПК. Решение №258/25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на ВКС, ІІ ГО, разглежда хипотеза, при която предмет на делбата са два недвижими имота, съществено различаващи се по вид и стойност – гараж и самостоятелен жилищен етаж. В този случай съдът е приел, че при липса на съгласие между страните за обособяване на два дяла, делбата следва да се извърши чрез изнасянето и на двата имота на публична продан. Това решение е неприложимо в настоящия случай, тъй като публичната продан не е желан резултат и от двете страни по настоящото дело, обратно – спорът е бил само към кой от двата дяла да бъде приобщен процесният гараж. Разликата в обстоятелствата по двете дела изключва възможността да има противоречие между постановените решения по поставения правен въпрос. Решение №2685/18.06.1980г. по гр.д.№1050/80г. на ВС, І ГО, застъпва становището, че гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост, затова той може да бъде поставен в самостоятелен дял при извършване на делбата, а не да се възлага по реда на чл.288 ГПК /отм./ заедно с възлагане на жилищната сграда. Това решение отново не влиза в противоречие с обжалваното въззивно решение, тъй като в настоящия случай не се отрича принципната възможност гаражът да бъде поставен в отделен дял, но доколкото допуснатите до делба имоти са три /а не два, както е при решението на ВКС/, спорът е към кой от двата основни дяла да се присъедини гаражът.
Вторият въпрос е свързан с оплакването на жалбоподателката, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението и, че част от посочените от насрещната страна строителни дейности не представляват подобрения по смисъла на чл.72 и чл.74 ЗС. Във връзка с това е поставен и третият въпрос за характеристиката на подобренията.
Тези въпроси не са обусловили резултата по делото, затова по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Макар да е употребявал в решението си термините „подобрения” и „увеличена стойност на имота”, съдът не е квалифицирал предявената по реда на чл.346 ГПК претенция като такава по чл.72 или чл.74 ЗС. Реално не е присъдена увеличената стойност на имота, а само оценената от вещото лице стойност на извършените от В. Д. строителни работи, изчислена на база квадратура, количество и единична цена. Самата претенция съдът е квалифицирал по чл.61, ал.2 ЗЗД, като вършене на чужда работа без пълномощие, а не като претенция на добросъвестния или недобросъвестен владелец за стойността на извършените подобрения. Ето защо практиката на ВС и ВКС, която дава характеристика на подобренията като нововъведения, изменящи общата вещ и водещи до увеличаване на стойността на имота, не е относима към спора по настоящото дело. И на последно място – претенцията по сметки на В. Д. е своевременно въведена в процеса и съдът е бил длъжен да я разгледа, като сам даде вярната правна квалификация. Дадената от страната квалификация на извършените ремонтни работи като подобрения не обвързва съда и той не може да отхвърли претенцията само по причина на това, че се търси стойност на подобрения, а реално извършените строителни дейности нямат такава характеристика.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответницата по касация следва да се присъдят сторените разноски – 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.10.2015г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2015г. по в.гр.д.№108/2015г. на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Д. Д. от [населено място], [улица], ет.3, ап.4 да заплати на И. М. А.-Д. от [населено място] бара, [община], сумата от 500лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: