1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
гр.София,28.05.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2563 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Г. от [населено място], чрез адв. Ж. Ч., срещу въззивно решение №68 от 16.02.2015г., постановено по възз.гр.д. №11/2015г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение №196/25.11.2014г. по гр.д. №420/ 2013г. на Районен съд – Девин. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Д. А. Г. срещу [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.128 т.2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение, за разликата над сумата 329.72лв. до предявения размер от 6 089.72лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по следния /уточнен от състава на съда, съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС/ въпрос – допустимо ли е, предвид разпоредбата на чл.270 КТ, факта на получаване на трудовото възнаграждение, да се доказва със свидетелски показания. Касаторът твърди, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за уеднаквяване на съдебната практика на съдилищата.
Ответната страна [фирма] – [населено място], представлявана от адв. В. К., в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивната инстанция.
Въззивният съд е приел, че ищецът е работил в ответното дружеството на длъжност „охранител” по трудов договор №11484/14.07.2011г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 240лв.; че с допълнително споразумение размерът на трудовото възнаграждение е изменен на 310лв., считано от 01.01.2013г.; както и че впоследствие трудовото правоотношение между страните е прекратено на 20.07.2013г.
Посочено е, че с оглед основното задължение на работодателя да заплаща в установените за това срокове уговореното трудово възнаграждение на работника, като насрещна престация за предоставяната работна сила /чл.128 т.2 КТ/, в негова тежест е да докаже изпълнението на това задължение. След анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства /писмени, гласни, в т.ч. и заключението на съдебно-икономическата експертиза/, въззивната инстанция е приела, че за изследвания период /2011г. – 2013г./ ищецът е получил трудови възнаграждения, общо в размер на сумата 5 760лв., т.е., че ежемесечно му е изплащано по 240 лв. В тази връзка е ценено посочването на този факт в исковата молба, както и изричното признание на ищеца, съдържащо се в отговорите на зададените му по реда на чл.176 ГПК въпроси, в съдебното заседание на 04.09.2014г. Прието е, че нормата на чл.270 КТ, предвиждаща реда, начините и документите, в които се отразява изплащането на трудовото възнаграждение на работника, не изключва допустимостта на други доказателствени средства за установяване на факта, че плащане е извършено, в т.ч. и признанието на самия работник, че е получавал възнаграждение. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения иск за разликата над присъдената от РС сума от 329.72лв. до размера на сумата 6 089.72лв.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Поставеният в изложението въпрос, касаещ допустимостта на свидетелските показания за установяване на факта, че работникът е получавал договореното трудово възнаграждение, предвид разпоредбата на чл.270 КТ, няма претендираното от касатора правно значение, защото не е обусловил решаващите изводи на съда. По същество, аргументацията в изложението отразява несъгласието на жалбоподателя с преценката на доказателствата и обосноваността на изводите на съда, които не могат да се проверяват в производството по чл.288 ГПК. Същевременно, по въпроса за възможността получаването на трудово възнаграждение да бъде доказвано с доказателства, извън посочените в чл.270 ал.3 КТ, е налице задължителна съдебна практика – напр. Решение № 89 от 29.03.2013г. по гр.д. № 558/2012г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Според приетото в цитираното решение, ограничаването на свидетелските показания и равнозначното му изискване за писмена форма за доказване на определени обстоятелства, не изключват допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, огледа и освидетелстването, заключенията на вещи лица.
В случая, решаващите изводи на съда, за да приеме, че на ищеца е било изплащано трудово възнаграждение в размер на по 240 лв. месечно, са основани на съвкупналия анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е отчетено и признанието на неизгоден за страната факт, направено в исковата молба и изрично в съдебно заседание. Свидетелските показания, които са събрани по общо съгласие на страните, са преценявани и коментирани само във взаимовръзката им с останалите доказателства по делото, без да им е отдавано решаващо значение. В този смисъл, въпросът за допустимостта на свидетелските показания при доказването, че работникът е получил определеното трудово възнаграждение, не обуславя въззивното решение и поради това не осъществява общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №68/16.02.2015г., постановено по възз.гр.д. №11/2015г. на Окръжен съд – Смолян.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.