1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
гр.София, 29.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 643/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на В. М. В. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Добрички окръжен съд № 376 от 03.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 385/ 2010 г., с което са потвърдени определения на Добрички районен съд № 142 и № 143 от 05.03.2010 г. по гр.д.№ 660/ 2009 г. По този начин е отхвърлено искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса и е върната исковата молба, съответно производството по делото е прекратено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на атакуваното определение въззивният съд отговорил положително на процесуалният въпрос дължи ли се държавна такса по предявените от него искове за заплащане на обезщетение за ползване на земеделски земи. Според касатора отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а той би следвало да е отрицателен, тъй като в този смисъл е разпоредбата на пар.16 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това моли въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания за разглеждане на спора по същество.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая касаторът се позовава на последната от визираните предпоставки и излага съображения, че липсва легална дефиниция за това, кога един въпрос би имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Легална дефиниция действително няма, но съдържанието на предпоставката е изяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото тълкуване е задължително, поради което повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос би имал твърдяното от него значение когато разглеждането му ще допринасе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая няма формирана неправилна или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика, нито законът съдържа неясноти или непълноти. Касаторът е предявил осъдителни искове за парични притезания, които се основават на твърдения, че друг правен субект е ползвал без основание собствени негови недвижими имоти и е добивал плодовете от тях. За производството по тези искове се дължи държавна такса на общо основание – чл.71 ал.1 и чл.72 ал.1 от ГПК. Няма значение обстоятелството, че се касае за земеделски земи – обезщетението за ползване на такива имоти от лице, което няма основание за това, се урежда от гражданския материален закон (т.е. от ЗЗД), а не по специалния закон за собствеността върху такива земи (ЗСПЗЗ). По смисъла на пар.16 от ПЗР по ЗСПЗЗ не се дължи държавна такса за производствата, които се развиват пред ОСЗ и съда във връзка с възстановяване на собствеността. Обаче правото на лицето, което е собственик на земеделски земи, да търси обезщетение от лице, ползващо ги без основание, не е уредено в ЗСПЗЗ. Съответно производството по исковете, с които това право се предявява за защита пред съд, не представлява производство по ЗСПЗЗ. По този въпрос законът нито е непълен, нито е неясен, нито по прилагането му има формирана неправилна или нуждаеща се от осъвременяване практика.
Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Добрички окръжен съд № 376 от 03.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 385/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: