6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
гр. София, 29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 301 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ срещу решение № 2425 от 18.10.2018г. по в.гр.д. № 957/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение № 8040 от 30.11.2017г. по гр.д. № 14891/2015г. на СГС, I ГО, I-6 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Р. А. С. и А. Исмаил С. по 96 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син Р. Р. С. при ПТП, настъпило на 28.07.2014г., на основание чл.226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 28.07.2014г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно и едностранчиво е ценил събраните доказателства и доводите на страните по делото, както и не е разгледал в нужната пълнота възраженията му срещу основателността на претенциите в заявените размери, поради което е достигнал до погрешни изводи относно основателността на исковете в уважените им размери. Излага съображения в подкрепа на твърдението си за виновно противоправно поведение на пострадалия като водач на мотоциклет, който е шофирал с превишена и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, неправилно по средата на пътното платно и без да отдава нужното внимание при шофиране, с което сам се е поставил в условията на невъзможност да избегне настъпването на ПТП със законосъобразно изпреварващото МПС, за водача на което е нямало обективни предпоставки да счете за рискова предприетата от последния маневра по изпреварване. В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Твърди, че по въпроса въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана в решение № 331 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 36 от 24.03.2014г по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение от 22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на ВКС, IV г.о., решение от 09.05.2011г. по гр.д. № 421/2009г. на ВКС, IV г.о., решение от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС
2. Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, което касаторът намира, че противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4 от 1968г., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, I т.о., решение № 154 от 30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 15.10.2015г. по т.д. № 2766/2014г. на ВКС, I т.о. и др.
Ответниците Р. А. С. и А. Исмаил С. оспорват касационната жалба. Правят възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по поставените въпроси въззивният съд не се е отклонил от посочената практика на ВКС, а не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е обсъдил представените по делото констативен протокол № 7979 от 01.08.2014г., и протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 28.07.2014г., и е приел, че причина за настъпилото на 28.07.2014г. ПТП, при което е починал мотористът Р. Р. С., е поведението на водача на л.а. „БМВ 520Д”, с рег. [рег.номер на МПС] – П. Н. Мицански, който е предприел изпреварване на движещ се попътно лек автомобил и се е блъснал в мотоциклета. Обсъдил е противоречието в посочените два официални документа относно точното място, на което е настъпило процесното ПТП, като е взел предвид и показанията на свидетеля Ш. Хаджулиев, и е приел, че произшествието е настъпило на път II-19, км.37, а не км.35, както погрешно е удостоверено в протокола за оглед, тъй като в противен случай пътната настилка не би била с положен нов асфалт, респ. тя би била с хоризонтална маркировка, а такава съгласно свидетелските показания не е имало. Посочил е, че до този фактически извод са достигнали и двете приети от първоинстанционния съд САТЕ, като с оглед липсата на съществени различия в анализа на установените от тях факти е основал своето вътрешно убеждение на доказателствените изводи, до които е достигнала повторната САТЕ.
Въззивният съд е обсъдил подробно посоченото заключение, както и представените строителни книжа и свидетелските показания, и въз основа на съвкупния им анализ е приел за установено, че през периода, когато е настъпило ПТП, пътният участък е бил в ремонт, като скоростта на движението е била ограничена между 30 км./ч. и 50 км./ч. и е било забранено изпреварването, били са поставени временни пътни знаци, а на пътното платно не е била положена хоризонтална маркировка. Достигнал е до правния извод, че водачът на лекия автомобил е извършил противоправно деяние, като, макар и да е бил длъжен и да е могъл да съобрази конкретната пътна обстановка, да предвиди настъпването на общественоопасните последици – причиняване на смърт на насрещно движещия се /в лявата пътна лента/ моторист, не е изпълнил своето правно задължение, регламентирано в правната норма на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 и чл.20, ал.2 ЗДвП, предприел е забранена маневра „изпреварване”, навлизайки в лявата пътна лента при забрана за изпреварването и ограничение на скоростта до 50 км./ч. и се е движел със скорост около 74 км./ч. Посочил е, че дори да се приеме, че процесният пътен участък не е бил в ремонт и разрешената скорост е била 80 км/ч., виновният водач е бил в състояние да възприеме движещия се в насрещната пътна лента, макар и с изключително висока и несъобразена с пътната обстановка скорост, от разстояние не по-малко от 300 м., но въпреки това е навлязъл в лявата пътна лента, предприемайки маневра „изпреварване”, в момент, когато насрещно движещият се мотоциклет е отстоял на едва 210 м. Поради това е достигнал до извод, че и в този случай водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати настъпването на ПТП, като не е предприел действия нито за служебно, нито за аварийно спиране. Въз основа на обсъдените доказателства е приел, че не е била налице техническа възможност да се осъществи безконфликтно разминаване на трите МПС, дори и мотоциклетистът да се е движел най-вдясно по платното за движение.
При определяне на размера на обезщетението за вредите от причинената смърт на сина на ищците въззивният съд е взел предвид начина на извършване на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания, възрастта на сина им, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП – средата на 2014г., както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди. Взел е предвид показанията на свидетеля Ш. Хаджиулиев, според които отношенията между починалия и неговите родители са били много добри, той им е помагал в домакинството, грижел се е за възрастните си родители, в това число ги е подпомагал финансово. Съобразявайки посочените обстоятелства, въззивният съд е определил обезщетение за всеки от ищците в размер на 120 000 лева.
Въззивният съд е приел за доказано съпричиняване от страна на пострадалия, който се е движел с изключително висока скорост – 151 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч, като при движение с 80 км/ч е разполагал с техническата възможност да предотврати настъпването на удара – той е могъл да намали скоростта, като ударът е щял да настъпи със значително по-ниски по степен вреди по МПС и телесни увреждания на мотоциклетиста. Доколкото е приел, че съобразно заключението на повторната САТЕ основната причина за настъпване на произшествието са непрофесионалните действия от страна на водача на лекия автомобил, въззивният съд е достигнал до извод, че съпричиняването на пострадалия е в размер на 20 %.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният първи процесуалноправен въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди и изложи мотиви по всички направени във въззивната жалба оплаквания. Настоящият състав намира, че въззивният съд не се е отклонил от формираната по приложението на чл.236, ал.2 ГПК съдебна практика, като е постановил решението си след обсъждане и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след произнасяне по доводите и оплакванията на страните във въззивната жалба и отговора, излагайки мотиви кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Въззивният съд е обсъдил доводите, че скоростта на движение на мотоциклетиста е била изключително висока, изложил е съображения относно възможността водачът на лекия автомобил да възприеме движещия се в насрещната лента с висока скорост мотоциклет и да предприеме действия за избягване на удара, обсъдил е довода, че мотоциклетът в разрез правилата за движение се е движел в средата на своята пътна лента, вместо възможно най-вдясно по платното за движение и въз основа на това е достигнал до крайния си извод, че основната причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, а мотоциклетистът е съпричинил произшествието, като е определил това съпричиняване в размер на 20%. Несъгласието на касатора с тези изводи на въззивния съд представлява оплакване за неправилност, което не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Формулираният материалноправен въпрос, отнасящ се до приложението на чл.52 ЗЗД и установения в него принцип на справедливост е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По прилагането на чл.52 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968 год., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ /отм./ вр. §27 ПЗР КЗ /отм./. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетението е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за определянето му, и е оценил значението им, както и е съобразил момента на настъпване на ПТП и обществено-икономическите условия към този релевантен момент.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2425 от 18.10.2018г. по в.гр.д. № 957/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение № 8040 от 30.11.2017г. по гр.д. № 14891/2015г. на СГС, I ГО, I-6 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Р. А. С. и А. Исмаил С. по 96 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син Р. Р. С. при ПТП, настъпило на 28.07.2014г., на основание чл.226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 28.07.2014г. до окончателното й изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: