О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
Гр.С., 31.10.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2800 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Й. срещу решение от 23.12.15 по г.д.№.17447/14г. на Софийски градски съд, ІІ Б състав – с което е потвърдено решение от 12.08.14 по г.д.№.54261/12 на Софийски районен съд, 119с. – с което предявените от касатора искове с правно основание чл.74 ал.1 КТ и чл.128 КТ са отхвърлени.
Ответната страна П. З. В. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.74 ал.1 КТ и чл.128 КТ за неоснователни, доколкото ищецът – чиято е тежестта да докаже твърденията си в исковата молба относно постигнато съгласие по основните елементи на трудовия договор и добросъвестното престиране на работна сила, не е провел успешно доказване. Приел е, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че между страните е било налице трудово правоотношение. Липсват косвени писмени доказателства – представената административна преписка на ИА „Главна инспекция по труда” не съставлява такова – от нея се установява само констатирано нарушение от страна на контролния орган и наказателно постановление, което впоследствие е било изцяло отменено. От показанията на разпитаните свидетели не може да се направи еднозначен извод, че е било постигнато съгласие за основните елементи на трудовия договор – само един от свидетелите /К./ твърди, че пред него страните са се договорили за работно време и трудово възнаграждение – но той няма непосредствени впечатления дали жалбоподателят е престирал труд през процесния период /посещавал е ателието 3, 4 или 5 пъти за времето 2007-2009г./ – като това, че тогава е виждал ищеца да работи, не дава основание да се счита, че работата е по трудово правоотношение, а не въз основа на друго постигнато между страните споразумение; другият свидетел /М./ също не е конкретен в показанията си относно престирането на работна сила и не установява, че страните по делото са постигнали съгласие за основните елементи на трудовия договор и че в тази връзка е полаган труд. Не може да се възприеме като работа по трудово правоотношение и донасянего на гипс от ищеца на ответника, когато последният е бил болен – това е правил и св.Т. и на двамата ответникът е заплащал за това, като този свидетел не установява ищецът да е полагал труд в полза на ответната страна, за който се дължи трудово възнаграждение, както и двамата да са имали уговорка за сключване на трудов договор. Не е установено и твърдението, че от 1.06.11 ответникът като работодател е променил мястото на работа на ищеца във връзка с изработването на копие от П. златно съкровище – свидетелите не установяват, че той е бил свързан с изработването на копието, че е полагал труд във връзка с това – установяват, че е имал достъп до Н., но присъствието му в Централната лаборатория за консервация и реставрация е било свързано с доставка на гипс, восък и други материали, необходими за изработването на копието, както и с направата на рамки за предметите от съкровището – И.Й. не е работил, когато се е вземал отпечатък от оригиналните предмети от злато, нито при восъчните им отливки – доколкото това е било работа за скулптур; не е работил и когато е започнало изработването на копието от злато – тъй като не притежава необходимите документи; представените доказателства за осигурен достъп до Н. не могат да обосноват извод за престиране на труд по трудово правоотношение между страните по делото както и за промяна на работното място по смисъла на чл.120 КТ. Предвид изложеното и като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният е потвърдил решението му.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „следва ли въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на всички основания, изложени във въззивната жалба, както и след обсъждане на всички доказателства, приложени по делото”
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, във въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и изготвя собствени мотиви; той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право – като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, които имат значение за решението. В. съд не е процедирал в отклонение от горната практика. Изводът за недоказаност на съгласие по основните елементи на твърдяния трудов договор е направен след обсъждане на приложените писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и повдигнатите в жалбата релевантни оплаквания – в това число относно издаденото на ответника наказателно постановление от Д”Инспекция по труда-Софийска област за налагане на глоба за нарушение на трудовото законодателство /което впоследствие е било отменено с окончателен съдебен акт предвид неустановяване по несъмнен начин на качеството на работодател по отношение на П.В./, относно предоставения достъп до Н., относно некредитиране на дадени показания /като се посочва защо съдът приема, че съответни показания установяват или не установяват даден факт/, относно неприемане наличие на промяна на място на работа. Конкретните доказателствени изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат контролирани в настоящото производство по допустимост, респективно несъгласието на касатора с тях и евентуална необоснованост не съставляват основание за допускане на касационно обжалване. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване – при разглеждане на касационната жалба по същество, а не във фазата по селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ал.1 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1000лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.12.15 по г.д.№.17447/14г. на Софийски градски съд, ІІ Б състав.
ОСЪЖДА И. Н. Й. да плати на П. З. В. 1000лв. / хиляда лева/ лева разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: