О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
София, 28.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 356/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Г.,Варна, срещу въззивно решение от 19.11.2008г. по гр.дело № 2244/2007г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК. Касаторът счита, че постановеното решение противоречи на установената съдебна практика относно задължението на решаващия съд да обсъди относимите и допустими доказателства във връзка с твърденията на страната. В разглеждания случай това не е изпълнено по отношение на удостоверение, изходящо от „Български пощи” АД за изплащане уравнението на дяловете, извършено от касатора.
Ответниците по касация К. А. Г., А. К. Г. и М. Р. Г. не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 2*7г. по гр.д. № 324/1991г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлено искането на Р. Г. да му бъде възложен в негов дял на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./ недвижим имот – жилищен етаж от сграда, /подробно описан/ и той е осъден в качеството му на универсален правоприемник на В. Г. Г. по силата на общо завещателно разпореждане, да заплати на К. А. Г. 19 166,67 лева, представляващи парична равностойност на квотата му в съсобствеността от 2/12 ид.ч. и на А. К. Г. 28 750 лева, представляващи парична равностойност от квотата му в собствеността от 3/12 ид.ч. от същия жилищен имот. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение от 14.01.1992г. по г.д. № 324/1991г. на Варненски районен съд е извършена делба на процесното жилище като на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ имотът е възложен на В. Г. За уравняване на дяловете са присъдени суми на съделителите Р. Г. /12 ид.ч., К. Г. -2/12 ид.ч. и А. Г. /12 ид.ч. В производството по чл.288, ал.7 ГПК /отм./ с решение от 02.03.1999г. е обезсилено решението по извършване на делбата от 14.01.1992г. В хода на висящото производство В. Г. е починала на 12.06.1999г. В хода на производството, преди влизане в сила на решението по обезсилване е извършена разпоредителна сделка от съделителя, на когото е възложено жилището в полза на Р. Г. , който от своя страна е прехвърлил имота на трето лице. По силата на завещателно разпореждане Р. Г. наследява цялото движимо и недвижимо имущество на В. Г. към датата на откриване на наследството и е неин универсален правоприемник. Той е придобил всички права и задължения на завещателя.достоверението от „Български пощи” ЕООД , удостоверява преведени от Р. Г. преведени суми с пощенски запис период 04.01.1993г. – 08.07.1994г. на А. Г. и на К. Г. , без да е посочено основанието за превода. Сумите не покриват размера на задълженията на В. Г. по възлагането. Освен това удостоверението е представено от Р. Г. като доказателство по друго дело, водено по иск за разваляне на алеаторния договор, сключен между Р прехвърлителката В. Г. за същия имот.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Трайна е практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. Доказателствените средства, които са за неотносими към спора факти не подлежат на самостоятелно обсъждане. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение на поставените от касатора процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Това се отнася и до извършената преценка на удостоверението, изходящо от „Български пощи” ЕООД, установяващо извършени парични преводи от страна на касатора преди възникване на неговото задължение в качеството му на универсален правоприемник да изплати паричната равностойност на квотите на съсобствениците, поради обезсилване по реда на чл.288, ал.7 ГПК /отм./ на възлагането на имота, поставен в дял на праводателката му, прехвърлен от нея преди обезсилването. При това положение извършените плащания преди възникване на задълженията не могат да имат за основание тяхното погасяване. Поставените от касатора въпроси не са относими към изхода на спора и не обуславят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са нал. предпоставките на чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.11.2008г. по гр.дело № 2244/2007г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.