ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 681
гр. София,14.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 903 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Р. Н., Ю. Р. С. и В. К. М. срещу решение 97 от 16.07.2008 г. по гр. д. № 990/06 г. на Окръжен съд гр. П.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Л. П. А. оспорва жалбата.
Ответниците по касация Г. Й. А. и Р. В. А. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 107 от 27.06.2003 г. по гр. д. № 195/99 г. на Районен съд гр. Р., с което искът на касаторите по чл. 32 ал. 2 ЗТСУ /отм./ е отхвърлен. Приел е, че не е установено техният наследодател да е бил собственик по давност процесната част от имота към момента на изготвяне на кадастралната основа.
Срещу въззивното решение, на 11.08.2008 г., е подадена касационна жалба от З. Н. , Ю. С. и В. М. Тъй като жалбата е постъпила след 01.03.2008 г., тя следва да се разгледа по реда на ГПК обн. ДВ бр. 59/07 г. Съгласно чл. 280 ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с изключение на решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. За да може да се произнесе по допустимостта на касационната жалба, е необходимо в нея касаторът да обоснове наличие на едно или повече основания за допустимост, като подкрепи твърденията си със съдебна практика. Тъй като подадената жалба не е съдържала изложение, с разпореждане от 16.09.2008 г. въззивният съд е оставил същата без движение.казал е на касаторите да представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. С молби от 13.10.2008 г. и от 27.01.2009 г. касаторите са уточнили пороците на съдебния акт по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В така уточненото изложение се съдържа бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – че спорът е от съществено значение за точното прилагане на закона, без касаторът до обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика. Развитие на правото е налице тогава, когато произнасянето по съществен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго. Поддържаното от жалбоподателя основание по същество представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите не съвпада с преценката на касаторите не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на това основание.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 97 от 16.07.2008 г. по гр. д. № 990/06 г. на Окръжен съд гр. П..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: