Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 15.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5086 /2014 г.:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. П. против въззивно решение № 528 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 832 /2013 г. на Софийски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение от 01.11.2012 г., поправено с решение от 27.08.2013 г. по гр.д. № 197 /2011 г. на районен съд Е. П., с което е допуснато да се извърши съдебна делба на урегулиран поземлен имот в [населено място], заедно с построената в него жилищна сграда, индивидуализирани в решението, придобити по наследство от наследниците на И. П. и М. П..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като излага основания за това.
Насрещната страна Д. Г. Т. в писмен отговори излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите насрещни страни не са подали отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Установено е придобиването на дворното място през 1962 г. чрез покупко-продажба и по-късно построяването на търпима постройка по време на брак, заварен от първия СК и прекратен през 1993 г. със смъртта на съпруга (мъжа). Съпругата е починала през 2000 г. От брака няма деца. По делото е установено, че сградата е търпима, т.к. е построена преди 07.04.1987 г. и отговаря на изискванията, действали към момента на извършването на строежа. Съдът е установил правата на наследниците на съпруга и тези на съпругата.
С. Л. П. (касационен жалбоподател) твърди, че е придобил имота по наследство и давностно владение в периода от 1993 г. до 2010 г., когато се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Ищецът е оспорил констатациите на нотариуса.
В. съд е намерил за неоснователен довода на С. П., че е придобил имота чрез давностно владение, като е приел, че от събраните по делото свидетелски показания, са опровергани констатациите на нотариуса, отразени в констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка: Съсобствеността е възникнала от наследяване, съсобственикът С. П. е владял само своята наследствена идеална част и ако е ползвал целия имот, е бил държател на идеалните части на другите наследници. Липсват каквито и да е доказателства за промяна на намерението на държането от страна на С. П. и за противопоставяне на С. П. на владението на останалите наследници. Съдът е приел извода, че доказателствената сила на констативния нотариален акт следва да се приеме за оборена и че актът следва да бъде отменен в частта за правата, които С. П. не притежава. За правните си изводи въззивният съд се е позовал на ТР 1/ 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. В. съд е намерил за неоснователен и довода на С. П., че имотът е принадлежал на баща му Л. И. П. и че вече е била извършена делба на този имот, т.к. не са представени доказателства за това.
Във връзка с доводите за необоснованост на изводите на въззивния съд, че констатациите в нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който се е снабдил, са оборени, касационният жалбоподател С. П. извежда следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, уточнени по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: дали въззивният съд следва да основава изводите си само на показанията на разпитаните по делото свидетели, или следва да основава изводите си и на показанията на разпитаните в производството по обстоятелствена проверка свидетели, които са представени по делото и дали при наличие на тези гласни доказателства (събрани в нотариалното производство по обстоятелствена проверка), които потвърждават констатациите в нотариалния акт по обстоятелствена проверка, следва да се направи извод, че лицето, в чиято полза е издаден констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка, е придобило в пълен обем правото на собственост по наследство и давностно владение.
Въпросите са обуславящи.
Но въззивният жалбоподател не сочи и не обосновава наличието на специалните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване :
В. жалбоподател не сочи влезли в сила съдебни решения, нито тълкувателни решения и постановления на ОСГК и на пленума на ВС и тълкувателни решения на ОСГК, на О. и на ОСГТК на ВКС, в които изведените въпроси да са разрешени в противоречие с разрешенията в обжалваното въззивно решение, нито .обосновава значението на изведените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Към касационната жалба са приложени преписи от документи, приложени по първоинстанционното и въззивното дело, както и документи и съдебните решения по приключилото с решение № 612 /07.09.1999 г. по гр.д. № 1364 / 1998 г. по описа на ВКС, І г.о. гражданско дело, с което е отхвърлен предявеният от Г. Л. П., С. Л. П., Т. Л. П. и М. Д. Т. срещу М. Г. П. за делба на същия имот, на основание наследяване от Л. И. П., в които изведените въпроси не са разрешавани, които не могат да послужат за обосноваване на предпоставките по чл.280,ал.1,т.т.1,2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят не обосновава и настоящият съдебен състав намира, че изведените въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – не осъществяват предпоставките по чл.280,ал.1,т.3. ГПК, съгласно приетото с т.4. от ТР № 1 /2010 г.
Така е защото не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, нито е посочена съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване на конкретна правна норма, нито са обосновани настъпили изменения в законодателството или обществените условия, които да налагат изменението на възприета съдебна практика.
Свидетелски показания по смисъла на ГПК са само такива, дадени пред съда по конкретно дело. Въпросите кои показания са свидетелски по смисъла на ГПК и на какви изисквания трябва да отговарят за това, са по приложението на разпоредбите на от чл.163 до чл. 174 ГПК, които съответстват на тези от чл.133 до чл.141 ГПК от 1952 г. (отм.), тези правни норми не са неясни, непълни, нито противоречиви. По приложението на тези разпоредби теорията и съдебната практика са последователни в смисъл, че свидетелски показания по смисъла на ГПК са такива, допуснати от съда по конкретно дело, дадени пред съда в открито редовно проведено съдебно заседание в присъствието на явилите се страни, те представляват доказателства по делото, по което са събрани. Изключение от последното правило е установено от разпоредбата на чл.232 ГПК, (чл.119,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.)), която предвижда, че ако след оттегляне на исковата молба ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства (в прекратеното съдебно дело) в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.
Представените по гражданско дело писмени доказателства, в които са отразени събрани от нотариус в производство по обстоятелствена проверка свидетелски показания, представляват частни свидетелстващи документи и не са свидетелски показания по смисъла на ГПК.
От това следва изводът, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.1,т.2,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски. Поради това и разноски не следва да им се присъждат
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 528 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 832 /2013 г. на Софийски окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2