ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 682
София, 19.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова търг. дело № 60395 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на САпС от 14.VІ.2016г. по в.т.д. № 5417/2015г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 14.VІ.2016г. САпС е потвърдил решението на СГС от 05.V.2015г. по т.д № 533/2014г., с което касотърт е осъден да заплати на [фирма] 128000лв., представляващи неустойка за неизпълнение по борсов договор № 155/09.ІІ.-2012г., ведно със законната лихва оп предявяването на иска до окончателното изплащане, и в тежест на ответника са присъдени разноски.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел за установено, че между страните на 09.ІІ.2012г. е сключен борсов договор за търговска продажба на 1500 тона скрап с единична цена 270лв. без ДДС на обща стойност 405000лв. със срок за доставка 300 дни; уговорено е плащане на неустойка в размер на 200лв./тон за недоставено количество след изтичане на срока; не се спори, че ответникът е изпълнил само част от задължението си – 858.744 тона; със споразумение от 14.VІ.2013г. страните са постигнали нова договореност относно срока за доставка на останалото количество скрап, но тъй като то отчита заповед на министъра на земеделието и храните, която е препятствала изпълнението, длъжникът не може да се позовава на нея, за да иска освобождаване от отговорност за неизпълнение поради непреодолима сила.
По оплакването във въззивната жалба за непроизнасяне от първоинстанционния съд по направеното макар и в писмената защита възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави въззивният съд е приел, позовавайки се на ТР № 1/2010г. на ОСТК: неустойката не е нищожна; нищожна на соченото основание е неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, преценка за което се прави във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора; в случая договорът е сключен за срок 300 дни, в него са предвидени двустранни гаранции за изпълнение на задължението за предоставяне на стоката и на задължението за плащане на цената; неустойката обезщетява вредите от неизпълнение на задължението в продължение на 300 дни; неустойката е редуцирана с 35% на тон от договорената цена; при тези обстоятелства не може да се направи извод, че неустойката надхвърля присъщите й функции.
Като неоснователно е оценено и възражението на касатора за прекомерност на неустойката предвид разпоредбата на чл.309 ТЗ.
ВКС на РБ намира, че така постановеното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по три въпроса.
Първият въпрос „длъжен ли е въззивният съд при преценка за нищожност на неустойката по търговски сделки поради накърняване на добрите нрави да обоснове и аргументира наличието на конкретни критерии, посочени и изброени в т.3 от ТР № 1/2010г. на ОСТК, които не са легално дефинирани, а са изведени от принципа на справедливостта, с оглед избягване на субективност и тенденциозност при констатациите си”, обоснован с твърдение, че преценката не е извършена спрямо момента на сключването на договора и размерът на неустойката не е съпоставен с евентуалните бъдещи вреди /нереализирана печалба/ за ищеца, не е свързан с имащо значение за изхода на спора произнасяне от въззивния съд. Съдът е съобразил посоченото тълкувателно решение, в което е прието, че при преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, и че за могат да се използват примерно посочени критерии. С оглед на това е взел предвид установените по делото конкретни обстоятелства, относими към момента на сключването на договора, и въз основа на тях е формирал решаващия си извод, че те не обосновават твърдяната нищожност. Произнасяне по въпрос, обусловил този извод, касаторът не сочи като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да го вземе предвид служебно предвид диспозитивното начало и правото на защита на насрещната страна в гражданския процес. Не е поставен от касатора и процесуален въпрос във връзка с оплакването му във въззивната жалба за недаването му на указание за представяне на доказателства за несъответствие между действителните вреди и уговорената неустойка. Следва да се отбележи в тази връзка и липсата на заявено от него искане за допускане на доказателства в тази връзка.
Няма произнасяне от въззивния съд и по втория релевиран в изложението въпрос „възможно ли е на основание чл.83 ал.1 ЗЗД да бъде намалена уговорена неустойка извън хипотезата на чл.92 ал.2 ЗЗД и без да се нарушава забраната на чл.309 ТЗ, когато договорът е сключен между търговци”. Въпросът е обоснован с твърдения за невзети предвид заповеди на министъра на земеделието и храните № РД-394 от 03.VІ.2013г. и № РД 09-377/23.V.2013г., които подкрепяли тезата на касатора за неизпълнение на задължението поради непреодолима сила. Така поставеният въпрос е неотносим към изхода на спора – възражение за отговорност и на ищеца за неизпълнението по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЗД и за намаляване на обезщетението поради това касаторът не е въвел в процеса своевременно и съдът не е следвало да се произнася в тази насока, освен това следва да се отбележи, че посочената разпоредба е относима към обезщетение за неизпълнение, а не към неустойка, предпоставките за намаляване на каквато се уреждат с чл.92 ЗЗД. Следва да се посочи и че съдът е приел, че касаторът не може да основава искането си за освобождаване от отговорност за неизпълнение поради непреодолима сила на заповед на министъра на земеделието и храните № РД-394 от 03.VІ.2013г., тъй като тя е отчетена от страните по договора в сключеното помежду им след заповедта споразумение за продължаване на срока за изпълнение, както и че със заповедта № РД 09-377/23.V.2013г. е разпоредено само извършването на тематична проверка относно бракуване и продажби на активи на ответното дружество, но не и преустановяване на такива дейности, в какъвто смисъл е твърдението на касатора, от което следва, че не е налице невземане предвид на тези документи при произнасянето на въззивния съд.
Не е основание за допускане на касационно обжалване и третият поставен от касатора въпрос „може ли съдът да основе изводите си на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни”. Сочи се във връзка с въпроса, че съдът игнорирал 90% от доказателствения материал. Формулираният по този начин въпрос е бланкетен, без конкретизиране на пренебрегнатите доказателства и доказателствени средства /с изключение на посочените в предишния абзац заповеди, но те са съобразени при произнасянето/, при което е невъзможна преценката за значението му за изхода на спора по делото.
При липса на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване и на конкретизиране кои норми на ГПК и ЗЗД следва според касатора да бъдат осъвременени чрез тълкуване, не следва да се подлага на преценка наличието и на твърдяното допълнително основание за това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 1000лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.Х.2016г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд София, ТО, единадесети състав, № 1216 от 14.VІІ.2016г. по в.т.д № 5417/2015г.
ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на [фирма] [населено място] 1000лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: