О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 22.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3390 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационна жалба с вх. № 11066/13.VІІІ.2014 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1396 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 29.VІ.2015 г., постановено по т. д. № 1741/2015 г., с което е било потвърдено в обжалваната му осъдителна част първоинстанционното решение № 391 на СГС, ТК, с-в VІ-1, от 5.ІІІ.2015 г. по т. д. № 606/2013 г.: за осъждането на това търговско д-во, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, да заплати на ищцовото [фирма]-гр. Русе сума в размер на 26 400 лв., която е била платена авансово по ф/ра № 19 от 4.V.2012 г. за покупка на слънчогледово зърно и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от завеждане на делото (5.ІІ.2013 г.) и до окончателното погасяване на задължението.
Единственото оплакване на търговеца настоящ касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон – чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, изразяващо се в „неправилно тълкуване” на тази разпоредба, доколкото, „предявявайки като алтернативен” иск с така посоченото правно основание, ищецът се позовавал на правните последици, настъпили в резултат от развалянето на договора, което обстоятелство изключвало възможността за последващо – в хода на процеса – разваляне на същата сделка. С оглед това се претендира касиране на обжалваното решение на САС и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД за сумата в размер на 26 400 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото и до пълното погасяване на задължението, да се отхвърли – „като неоснователен и недоказан”, а в случай на извършена от ВКС преценка в обратния смисъл, то да бъде извършено прихващане на горната сума с насрещно вземане на касатора към ответното по касация търговско д-во в размер на 15 498.24 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК софийското [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения: Р. № 64/3.VІ.2011 г. на І-во т.. по т. д. № 558/2010 г.; Р. № 246/27.V.2011 г. на на ІV-то г.о. по гр. д. № 1265/2010 г.; Р. № 265/15.ХІІ.2014 г. на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 1161/2014 г. и Р. № 189/4.ІІ.2014 г. на І-во т.о. по т. д. № 141/2012 г., по следния материалноправен въпрос: „Дали наличието на развален договор е основание за завеждане на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, или това обстоятелство не е от значение и затова договорът може да бъде развален и в хода на процеса?”
Отново в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 7 на ППВС № 1/28.V.1979 г., било произнасянето на въззивната инстанция и по материалноправния въпрос: „Към кой момент настъпва изискуемостта на вземането от неоснователно обогатяване: от момента на изваждане на благата от имуществото на обеднелия, или от момента на преминаване на благата в имуществото на обогатилия се?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Русе писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна единствено по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение /не и по допустимостта на касационния контрол/, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), съгласно приложените към отговора Списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 8.Х.2015 г. Инвокирани са доводи, че САС законосъобразно е разграничил в мотивите към атакуваното осъдително решение, че в процесния случай спорното право не е упражнено веднъж потестативно право на разваляне на валидния двустранен договор за продажба на слънчогледово зърно, а само „правото на парично вземане по чл. 55, ал. 1 предл. 3-то ЗЗД”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи в пълен размер иска на ответното по касация търговско дружество на предявеното под условието на евентуалност основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, САС е приел в пункт 1 от мотивите си към обжалваното решение, че от значение за основателността на предявения на това правно основание осъдителен иск е не дали при завеждане на делото е било вече настъпило разваляне на договора за продажба на слънчогледово зърно, а дали такъв потестативен ефект е осъществен към момента на приключването на устните състезания по делото пред въззивната инстанция. В тази връзка, на плоскостта на приложение на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, решаващият съд последователно е разграничил, че в конкретния случай „спорно право” не е упражненото право на разваляне на договора, а такова представлява правото на парично вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и затова спрямо него, като съставляващо предмет на иска, развалянето на процесния двустранен договор се явява „от значение”. Следователно релевираният в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му първи материалноправен въпрос е формулиран некоректно: не се констатира произнасяне на САС, обусловило изхода по конкретното дело, което да е в смисъл, че развалянето на процесния двустранен договор „няма значение и затова договорът може да бъде развален и в хода на процеса”. Напротив, прието е било, че значение за спорното право има и потестативен ефект, отнасящ се до съществуването на правоотношението, произтичащо от тази сключена между търговците по спора валидна сделка, който е настъпил не преди завеждане на делото пред първостепенния съд, а до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Горната констатация досежно неточно формулиран от касатора правен въпрос /такъв, който не е бил включен в предмета на спора по делото и затова не е от естество да обуслови правните изводи на САС по това дело/ изключва наличието на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол и прави безпредметно обсъждането налице ли е допълнителното основание по т. 1 от същия законов текст. Независимо от това ще следва да се отбележи, че нито едно от 4-те посочени от касатора [фирма] решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (в това число и решение № 64/3VІ.2011 г. на І-во т.о. по т.д. № 558/2010 г., което е резултат от допуснато касационно обжалване при установено противоречие на обжалваното въззивно решение „с практиката на ВКС, третираща предпоставките за уважаването /а не за предявяването/ на иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД”), не разрешава материалноправен въпрос, идентичен с първия, релевиран в изложението му по чл. 294, ал. 3 ГПК.
Съобразно мотивите на САС, изложени в пункт 2 от съобразителната част на обжалваното решение, защитното възражение на търговеца настоящ касатор за прихващане /със сума в размер на 15 498.24 лв./ е било оставена без разглеждане: „като несвоевременно заявено и поради това преклудирано съгласно чл. 133 и чл. 370 ГПК”. Следователно налице е произнасяне на въззивната инстанция единствено по процесуалноправен въпрос, а не по релевирания от касатора втори „материалноправен” въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, отнасящ се изцяло до съществото на оставеното без разглеждане негово защитно възражение.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК/ и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане за това софийският търговец касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща равностойността на изплатения хонорар за един негов адвокат от АК-Варна съгласно приложените по делото Списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 8.Х.2015 г.-
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1396 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 29.VІ.2015 г. постановено по т. д. № 1741/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-вэв вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] СУМА в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща равностойността на изплатения хонорар за един негов адвокат от АК-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2