2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 23.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 4277 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 4906 от 28.06.2013 год. по гр.д.№ 5608/2013 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на акционерното дружество срещу Решение № ІІ-78-301 от 10.12.2012 год. по гр.д.№ 24338/12 год. на Софийски районен съд1 78 с-в. С него СРС е уважил предявените от [фирма] срещу [фирма]“ и обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 39610.61 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 13911.96 лв. Въззивният съд е приел, че крайните изводи на първоинстанционния съд са правилни. Счел е за неоснователно възражението за неизпълнен договор на [фирма] и искането му за прилагане на чл.90 ЗЗД по отношение задължението на [фирма] за предаване на събрани количества селектирани отпадъци.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма]“ е въвел основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на правния въпрос: „Допустимо ли е упражняването на възражение по чл.90 ЗЗД за неизпълнен договор, когато договорът е развален”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от [фирма].
Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение на посочения правен въпрос не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради това, че съдебните актове (Решение № 569/1965 год. по гр.д.№ 2586/1965 год. на І г.о. на ВС на НРБ и определение по чл.288 ГПК на ВКС с което касационен контрол не е допуснат) не материализират задължителна такава по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос няма и качеството на обуславящ изхода на спора, поради това, че съставът на СГС не е мотивирал извода си за неоснователност на възражението по чл.90 ЗЗД с това, че договорът е развален.
Становището на въззивния съд е обусловено от разбирането, че задълженията за плащане и задължението за предаване на отпадъците не се насрещни, т.е. не се касае за едни и същи видове и количества; че по отношение на предаването на отпадъците [фирма] не е неизправна страна, а е налице липса на кредиторово съдействие, поради това, че [фирма] не е изпълнил задължението си да посочи краен получател, каквото условие е въведено в договора и не е предприел действия по прибирането им, за което неколкократно е бил канен от ищеца.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 4906 от 28.06.2013 год. по гр.д.№ 5608/2013 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.