О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 682
гр. София, 25.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 629 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Н. Д. Д. и В. Н. Д., и двамата от [населено място], са обжалвали определението от 02.03.2011 г. по ч. гр. д. № 2126 от 2011 г. на Софийски градски съд, ІV – Г състав, с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна жалба против определението от 16.12.2010 г. по гр. д. № 31630/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от съдебни разноски по допуснатите по тяхно искане съдебни експертизи и е прекратено производството по делото пред Софийски градски съд. Иска се атакуваното определение да бъде отменено.
Изложени са оплаквания за неправилност на определението, тъй като градският съд следвало да се произнесе по същество с отмяна на първоинстанционния акт и освобождаване на молителите от припадащата им част от дължимите разноски за изготвяне на две съдебни експертизи.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, ГК, четвърто отделение, след като извърши проверка на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения.
За да остави без разглеждане частната жалба и прекрати делото пред себе си, Софийският градски съд е приел, че атакувания пред него акт за освобождаване от съдебни разноски на първоинстанционния съд не подлежи на самостоятелно обжалване, а пряк контрол върху отказа за освобождаване е допустим само по отношение на произнасянето досежно дължимата държавна такса.
Определението е неправилно.
Наименованието на текста на чл. 83 ГПК гласи „Освобождаване от такси и разноски”. Следователно, законодателят е установил единен режим за освобождаване както от държавни такси, така и от разноски в хода на производството по делата. Така изрично е очертал кръга от лица, които по силата на закона се освобождават от такси и разноски – чл. 83, ал. 1 ГПК, но и е определил предпоставките, при наличието на които съдът признава, че физическите лица нямат достатъчно средства да заплатят дължимите такси и разноски в производството по делата с освобождаването им от внасянето на такива – чл. 83, ал. 2 ГПК. След като е въведен един и същ режим за освобождаването както от внасяне на такси, така и от разноски, няма основание да се диференцира правото на обжалване при отказ в единия (относно таксите) и в другия (относно разноските) случай като се приеме за допустимо по отношение на таксите и се отрече за разноските. Отказът за освобождаване от такси и този за освобождаване от разноски са съдебни актове със самостоятелно значение и правни последици, чийто инстанционен контрол по пътя на прякото обжалване, е допустим.
Като е отрекъл правото на жалба срещу отказа за освобождаване на настоящите жалбоподатели от разноски в производството за припадащата им се част от депозита за вещи лица по допуснатите две съдебни експретизи, с оставянето на депозираната такава без разглеждане и е прекратил делото пред себе си, въззивният градски съд е постановил неправилно определение. Същото следва да бъде отменено, а делото върнато на този съд за произнасяне по същество на подадената пред него частна жалба срещу отказа за освобождаване на жалбоподателите от разноски в производството.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 02.03.2011 г. по ч. гр. д. № 2126/2011 г. на Софийски градски съд, ІV – Г състав и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество на постъпилата частна жалба срещу отказа за освобождаване на жалбоподателите от разноски в производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.