О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. София 27.06.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 03 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1593 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците Б. А. А. и Н. И. А., чрез адв.Ю. Д. срещу решение № 570/16.06.2010 г. по гр.дело № 1017/08 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 21.03.2008 г. по гр.дело № 1864/2004 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлил обективно съединени искове с пр.осн.чл.74,ал.2, вр.чл.72 ЗС и чл.86 ЗЗД, предявени от жалбоподателите срещу Ю. Д. Т. и Р. Г. Т.. Вместо отменената част са отхвърлени исковете с пр.осн.чл.74,ал.1 ЗС и чл.86 ЗЗД, предявени от жалбоподателите срещу Ю. и Р. Т., последният починал в хода на делото и заместен от Ю. и С. Т. за заплащане на обезщетение за подобрения в общ размер на сумата 12 784.90 лв., извършени в парцел *, пл. № *, кв.* по плана на [населено място], обл. В. и находящата се в него жилищна сграда, както и за сумата 3 215.10 лв. обезщетение за забавено плащане от 03.06.02 г. до 05.07.04 г. и законна лихва върху посочената сума, считано от 06.07.2004 г. до окончателното изплащане и е оставено в сила решението в останалата му част.
Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивния съд е разрешил правните въпроси както следва – 1. относно качеството на лицето, което се намира в недвижим имот – дали е владелец или държател е обусловено от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективен елемент на отношенията му по повод на имота, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Цитирани са ТР № 85/02.12.1968 г. ОСГК и решение № 1796/03.06.1996 г. по гр.дело № 2657/95 г. на ВС IV г.о., 2. за критерия за преценка на съда относно наличието или липса на подобрения в процесния имот, че съдът следва да прецени увеличена ли е стойността на имота, с оглед състоянието му преди извършване на СМР и след това, включително и към момента на разглеждане на спора, решен в противоречие с практиката на ВКС – Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.дело № 9/74 г. на Пленума на ВС, 3. следва ли да се приеме наличие на субективен елемент на владението /своене/ само възоснова на устна договорка за бъдещо евентуално придобиване на имота чрез сделка/покупко-продажба/, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК
В писмен отговор ответниците по жалбата Ю. Д. Т. и С. Р. Т., чрез адв.пълномощника К. С. са изразили становище за липса на основанията за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Съдът е приел, че предявените искове с пр.осн.чл.74,ал.1 ЗС – претендирани от жалбоподателите-ищци обезщетения за подобрения, извършени в недвижим имот, представляващ парцел *, пл. № *, кв.* по плана на [населено място], обл. В. и находящата се в него жилищна сграда в размер на сумата 12 784.90 лв., както и за сумата 3 215.10 лв. обезщетение за забавено плащане от 03.06.02 г. до 05.07.04 г. и законна лихва върху посочената сума, считано от 06.07.2004 г.до окончателното изплащане са неоснователни.
От фактическа страна е прието, че ответниците по иска Ю. и Р. Т. са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място от 1830 кв.м., представляващо парцел *, пл. № *, кв.* по плана на [населено място], обл. В., заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 96 кв.м, паянтова къща и стопански сгради, придобита на основание покупко-продажба, извършена с н.акт № */19.04.1996 г., през време на брака им. В хода на делото ответникът Р. Т. е починал и е заместен на осн.чл.120 ГПК/отм./ от наследниците му по закон Ю. Т. и С. Т.. Прието е също, че жалбоподателите са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение да го своят за себе си възоснова на устен предварителен договор за продажба на недвижимия имот.
Прието е, че на 03.06.2002 г. между ищцата Н. А. като възложител и изпълнител [фирма] [населено място] бил сключен договор за извършване на СМР. Възоснова на същия в процесния недвижим имот били извършени подобренията външна вароциментова мазилка на стените, препокриване на покрива, чрез пренареждане на керемиди върху съществуваща дървена обшивка, поставяне и замазване на капаци върху билата и ръбовете на покрива, доставка и монтаж на поцинковани улуци, ръчен изкоп от 0.5 м. с прехвърляне на 3 куб. м., полагане на бетон, вътрешна мазилка на стени и тавани, полагане настилка от теракотни плочки, полагане на фаянсови плочки, варова шпакловка на стените и тавана на мазето, застилане на тротоарни плочи. Съдът е приел възоснова на приложените по делото две квитанции към ПКО, че ищцата Н. А. изплатила на изпълнителя [фирма] сумите 8 522.90 лв. на 03.06.2002 г. и 4262 лв. на 20.12.2002 г. Със Заповед № 74/19.11.2002 г. на РС [населено място] е било наредено ищците Б. и Н. А. да предадат ползването на процесния недвижим имот, находящ се в [населено място] на ответниците Ю. и Р. Т..
Прието е, че с нотариална покана, връчена на ответниците на 08.08.2002 г. последните били поканени да опразнят имота в 5-дневен срок от получаването, като в същата е отразено, че извършването на подобренията – измазване на жилищната сграда и поставяне на улуци е без съгласие на ответниците. С нотариална покана, връчена на ищците на 29.10.2002 г. последните били уведомени да опразнят имота, като в същата е изразено противопоставяне на ответниците на извършването на подобрения в имота.
Като е обсъдил събраните по делото писмени, гласни доказателства в съвкупност с изслушаните технически и графологични експертизи съдът е приел, че жалбоподателите-ищци са извършили в процесния имот строително ремонтни дейности, подробно посочени по-горе. Прието е, че жалбоподателите са придобили владението на процесния имот на основание устен предварителен договор за покупко-продажба, сключен с ответниците, който е нищожен и че владението е недобросъвестно. Съдът е приел, че ответниците са се противопоставили на извършването на процесните ремонтни дейности в недвижимия имот – по жилищната сграда и терена.
Относно извършената вътрешна зидаро-мазаческа дейност съдът е приел, че същото е предприето за обслужване на прокарана парна инсталация – подобрения, което ползвало ищците и което е било демонтирано преди предаване владението на имота. Това подобрение не е довело до увеличаване стойността на имота.
Прието е, че външното измазване на къщата не води до увеличение стойността на имота, тъй като е извършено с оглед естетическо предпочитание на ищците, че сградата е била с лицеви тухли, които са неподходящи за измазване, поради гладката им повърхност, че това не води до завишаване на топлинната ефективност на имота и уврежда външния му вид. С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че полагането на мазилка върху жилищната сграда не представлява подобрение.
Съдът е приел, че не представлява подобрение на имота и преработката на избеното помещение, чрез осъществяване на изкопни дейности, полагане на бетон със стъпала и теракотна и фаянсова облицовка на пода и стените и варова шпакловка на тавана. Според съда това е преработка, предизвикана от нуждите на ищците, като бъдещи приобретатели. Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали жилищната сграда да не притежава кухненско помещение, което да е обусловило тези подобрения и, че ответниците не са облагодетелствани с тези подобрения.
Относно поставените тротоарни плочи в дворното място съдът е приел, че същите не са подобрения, тъй като поставянето им е обусловено от личните и естетически възприятия и практически нужди на ищците за оформяне пространството около сградата като такава за постоянно живеене.
Претендираното обезщетение за препокриване с керемиди върху дъсчена обшивка, покриване с капаци на била и ръбова и доставка и монтаж на поцинковани улуци съдът е приел за недоказано. Изводите съдът е направил като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Като е взел предвид изложените съображения съдът е приел, че жалбоподателите не са доказали твърдяните подобрения в процесния имот и предявения иск с пр.осн.чл.74,ал.1 ЗС е отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск съдът е отхвърлил акцесорния иск за присъждане на обезщенение за забавено плащане на главницата за времето от 03.06.2002 г. до 05.07.2004 г. и за присъждане на законна лихва върху главницата от предявяване на иска до изплащането.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос. С ТР № 85/02.12.68 г. на ОСГК на ВС е дадено тълкуване за правата на държателя на недвижим имот, извършил подобрения в имота и отношенията му със собственика на добивите, получени от имота, че същите се уреждат в съответствие с договора между тях. При липса на договор съобразно правилото на чл.93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване – за подобренията. Със същото тълкувателно решение е изразено становище и относно правата на лицето, извършило подобрения в чужд имот без да е било обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател – при тази хипотеза лицето не може да се възползва от разпоредбите на чл.72 и 74 от ЗС, че неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата за неоснователно обогатяване, а за добивите от вещта съобразно чл.93 ЗС. С решението е дадено тълкуване за правата на съсобственика, който е извършил подобрения в съсобствения имот със съгласието на останалите съсобственици, че в тази хипотеза не може да се ползва от разпоредбите на чл.71,72 и чл.74 ЗС. В този случай отношенията му с останалите съсобственици се уреждат за добивите от правилото на чл.93 и чл.30,ал.3 ЗС, а за необходимите разноски за запазване на имота и подобренията от правилото на чл.30,ал.3 ЗС и тези за водене на чужда работа без пълномощие. Така цитираната практика на ВС е неотносима към поставения правен въпрос, тъй като въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 74, ал.1 ЗС – за присъждане в полза на ищците на претендирана стойност на извършени подобрения в имот, собственост на ответниците, фактическата власт върху който е упражнявана възоснова на устен предварителен договор за продажба на имота, сключен между страните по делото. Възоснова на установените по делото факти въззивният съд е преценил, че ищците имат качеството на недобросъвестни владелци и са приложими разпоредбите на чл.74,ал.1 ЗС. Следователно не се установява наличие на противоречиво разрешен правен въпрос с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Формулирания правен въпрос не е разрешен и в противоречие с разрешението в цитираното решение № 1796/03.0696 г. по гр.дело № 2657/95 г. на ВС IV г.о. С последното състав на ВКС по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС е застъпил становището, че дали лицето, което се намира в недвижим имот е владелец или държател зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношенията му по повод на имота, че всяка вещ, независимо от това чия собственост е, както и дали е в свободния граждански оборот или не може да бъде предмет на владение. С въззивното решение макар и по претенция за присъждане стойност на извършени подобрения в чужд имот от владелец относно качеството на ищците, които са се намирали в имота и са извършили подобренията въззивният съд е направил изводите си възоснова на установените по делото факти обосноваващи наличието на обективния и субективен елемент по повод на имота. Следователно разрешението на правния въпрос е в съответствие с даденото в решението на състава на ВКС и не се установява предпоставката на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос за критерия за преценка на съда относно наличието или липса на подобрения в процесния имот, че съдът следва да прецени увеличена ли е стойността на имота с оглед състоянието му преди извършване на СМР и след това, включително и към момента на разглеждане на спора. С т. 6 от Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.дело № 9/74 г. на Пленума на ВС е застъпено становището, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, че увеличението се заплаща доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с цитираната практика на ВС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия правен въпрос следва ли да се приеме наличие на субективен елемент на владението /своене/ само възоснова на устна договорка за бъдещо евентуално придобиване на имота чрез сделка/покупко-продажба/. Правният въпрос касае приложното поле на чл. 68 и чл.70 ЗС, които правния норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена многогодишна и трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на промени в законодателството и обществените условия.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 570/16.06.2010 г. по гр.дело № 1017/2008 г. на Софийски апелативен съд по подадена касационна жалба вх. № 7339/02.08.2010 г. от Б. А. А. и Н. И. А., чрез адв. Ю. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: