2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
.
София 29.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №589/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и А. С. Г., двамата от[населено място], подадена от пълномощника им адвокат В. А., срещу определение от 09.06.2010 г. по ч. гр.дело №6691/2010 г. на С. градски съд, с което е отменено определение от 30.04.2010 по гр. дело №48735/2009 г. на С. районен съд и е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за допускане предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК на решение за присъждане на обезщетения по чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смъртта на наследодателката им Е. Г. С.. С. Г. С. и А. С. Г. са подали частна жалба и срещу определение №10273 от 05.07.2010 г. по ч. гр.дело №6691/2010 г. на С. градски съд, с което на основание чл.277 ГПК е спряно предварителното изпълнението на решението до решаване на частната жалба. Въззивният съд е приел, че присъдените обезщетения по чл.200, ал.1 КТ не са обезщетения за работа по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос за това дали присъдените в случая обезщетения по чл.200, ал.1 КТ не са обезщетения за работа по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представено е решение №551 от 08.05.1995 г. по гр. дело №754/1994 г. на ВС на РБ, ІV г.о. Изложени са и съображения за неправилност на определението по чл.277 ГПК.
Ответникът по частните жалби [фирма],[населено място], оспорва частните жалби.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представеното решение на ВС на РБ е неотносимо, тъй като в него не се обсъжда повдигнатият въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос има и трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея присъдените обезщетения по чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди от смъртта на починал при трудова злополука работник или служител на неговите наследници не са обезщетения за работа по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Подадената частна жалба срещу определение №10273 от 05.07.2010 г. по ч. гр.дело №6691/2010 г. на С. градски съд е неоснователна. В съответствие с разпоредбата на чл.277, изр.2 ГПК въззивният съд е спрял допуснатото предварително изпълнението на решението до приключване на производството по подадената частна жалба срещу него.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.06.2010 г. по ч. гр.дело №6691/2010 г. на С. градски съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №10273 от 05.07.2010 г. по ч. гр.дело №6691/2010 г. на С. градски съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.