О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 30.11. 2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1515/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Йонова от [населено място] срещу решение № ІІІ-121 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 1551/2017 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1091 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4978/2016 г. на Бургаски районен съд. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Д. В. А. от [населено място] срещу касаторката иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 24 000 лв. по запис на заповед от 24.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2016 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед № 1185 от 19.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 9 ГПК, издадена по ч. гр. д № 2184/2016 г. на Бургаски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с чл. 272 и чл. 269 ГПК. Според касаторката, решаващият състав е потвърдил първоинстанционното решение, препращайки към неговите мотиви, без да изложи свои самостоятелни мотиви по релевираните във въззивната жалба оплаквания и без да подложи събраните доказателства на самостоятелен анализ.
Именно с оглед немотивираността на постановеното от въззивната инстанция решение, касаторката моли за допускането му до касационен контрол на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – поради очевидна неправилност. Освен това счита, че обжалваният акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК) по въпроса: „Когато въззивният съд намери основания за приложението на чл. 272 ГПК и препрати към мотивите на първоинстанционното решение, следва ли да обсъди отново всички събрани по делото доказателства и всички релевирани във въззивната жалба оплаквания или може да се обоснове като се позове само на някои от тях и да възпроизведе формално изводите на първата инстанция“. Като релевантна към този въпрос практика са посочени: решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ІV г. о., решение № 101 от 03.06.2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на І т. о. и решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на ІV г. о.
Ответницата по касация – Д. В. А. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 16.03.2018 г. и от 08.05.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 24.07.2015 г. ответницата Т. Йонова е издала в полза на ищцата Д. А. запис на заповед за сумата 24 000 лв. с падеж 15.09.2015 г., както и че тази сума не е платена. Решаващият състав изцяло е споделил направените от първата инстанция изводи, препращайки към изложените от нея мотиви, за недоказаност на релевираното от ответницата по иска възражение за унищожаемост на процесния запис на заповед поради въвеждането й в заблуждение. Като неоснователни е преценил оплакванията във въззивната жалба, че показанията на свидетеля Д. установяват извършена измама при подписване на ценната книга, аргументирайки недоказаността й с факта, че по делото не е представен вторият екземпляр на този запис на заповед, наличието на какъвто е твърдяно от ответницата, както и с обстоятелството, че не е извършвано плащане по същия.
Решаващият състав е счел за неоснователно и оплакването на въззивницата за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд поради необсъждане на твърдяното от нея каузално правоотношение във връзка с издаването на процесния запис на заповед, като е приел, че с отговора на исковата молба такова възражение не е било заявено.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, поставеният от касаторката въпрос има характер на обуславящ за изхода на конкретното дело, но по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, л. 1, т. 1 ГПК. Не може да се счете, че е налице противоречие с приложената към изложението практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, според която, предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция не освобождава въззивния съд от задължението да изложи свои собствени мотиви по релевираните във въззивната жалба оплаквания. В случая, решаващият въззивен състав не се е отклонил от тази практика. Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба, оплакванията в нея са свързани, от една страна, с извода на първостепенния съд за недоказаност на възражението за измама при подписване на процесния запис на заповед, а от друга страна, с отказа му да разгледа твърдяното от въззивницата каузално правоотношение. От мотивите на обжалваното решение се установява, че въззивният съд се е произнесъл по така заявените в жалбата две оплаквания и то не само чрез препращане към мотивите на първоинстанционния акт по реда на чл. 272 ГПК, но като е изложил и свои мотиви както във връзка с твърдяната от страната измама, преценявайки показанията на свидетеля Д. за недостоверни, така и досежно надлежното въвеждане на възражението за каузално правоотношение като предмет на спора. А дали изводите, до които е достигнал решаващият състав, са обосновани, това е въпрос, който може да бъде обсъждан единствено при разглеждането на касационната жалба, но не е основание за допускане на касационния контрол.
По посочените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато нито на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От преценката на настоящия състав за отсъствие на противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 272 ГПК следва извода, че не е налице и твърдяната от касаторката очевидна неправилност на атакуваното решение, аргументирана с приложението на същата разпоредба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № ІІІ-121 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 1551/2017 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: