1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
С., 31.05. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1429 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], В. област, представлявана от кмета П. В. Ч., чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 249 от 13.08.2010 г., постановено по в.гр.д. № 778/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 13 от 01.04.2010 г. на Еленския районен съд, постановено по гр.д. № 260/2009 г., са уважени предявените от П. А. П. от [населено място], В. област, срещу [община], В. област, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване уволнението на П. А. П., извършено със Заповед № 764/01.10.2009 г. кмета на общината, за незаконосъобразно и отмяна на уволнението; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяването на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението „изпълнител-куриер” в [община] и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата 1581,12 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконното уволнение.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените срещу него искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. материалноправен въпрос е, налице ли е реално съкращаване на щата при трансформация на дадена длъжност, когато част от трудовите функции се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между другите длъжности. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решение № 278 от 18.04.2006 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, П. А. П., чрез пълномощника си адв. С. Б. от АК-Велико Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 , ал. 1 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като не е съкратена длъжността, заемана от ищеца по трудово правоотношение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ. Съдът е приел, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ ще бъде законно, ако извършеното съкращаване в щата е реално, т.е. ако съответната длъжност като конкретна трудова функция е престанала да съществува, или съществено е променена, като част от трудовите функции се запазват и преминават към друга длъжност, или трудовите функции изцяло се разпределят между другите длъжности и промяната в щата е извършена по законоустановения ред. В конкретния случай тези предпоставки не са налице, тъй като за извършената трансформация на длъжността заемана от ищеца „изпълнител-куриер” в „изпълнител техник по поддръжка С.” със заповед № 759/29.09.2009 г. на кмета на общината липсва решение на общинския съвет – органът, който одобрява общата численост и структурата на общинската администрация по предложение на кмета на общината с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2 З.. Освен това трансформираната длъжност не е тази, заемана от ищеца „изпълнител-куриер”, а длъжността „куриер” с оглед на утвърденото щатно разписание към 01.10.2009 г. и тъй като и двете длъжности по щатното разписание „изпълнител-куриер” и „куриер” са със сходни трудови функции, работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 329 КТ за извършване на подбор.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и т. 3/. В конкретния случай е посочено, че въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в решение № 278 от 18.04.2006 г. на ІІІ ГО на ВКС, поради което в случая основанието за допускане на касационния контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставеният от касатора материалноправен въпрос – налице ли е реално съкращаване на щата при трансформация на дадена длъжност, когато част от трудовите функции се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между другите длъжности, е намерил правилно разрешение в обжалваното въззивно решение, което не е в противоречие с приетото в цитираното като съдебна практика решение на ВКС. Направените доводи от касатора за реално съкращаване на щата при трансформация на длъжност с прехвърляне на нейните трудови функции върху други длъжности, в случая не са обусловили изхода на спора, тъй като въззивният съд в заключение е приел, че не е налице съкращаване в щата, касаещо длъжността, заемана от ищеца, тъй като тя фигурира в утвърденото към момента на уволнението щатно разписание. Евентуалната неправилност на този извод би била основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените за настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 249 от 13.08.2010 г., постановено по в.гр.д. № 778/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 9245/10.09.2010 г. на [община], В. област.
ОСЪЖДА [община], В. област, представлявана от кмета П. В. Ч., да заплати на П. А. П. от [населено място] направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: