О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. София, 05.12. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1886/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Б. от [населено място] – чрез пълномощника му адв. П. Д., срещу въззивно решение № 12 от 17.03.3017 г., постановено по в. гр. д. № 517/2016 г. на Бургаски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 288 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 955/2015 г. на Бургаски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от П. И. Б. против ЗК [фирма] пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 55 000 лв. Решенията са постановени при участие на С. К. Б. като подпомагаща страна на страната на ответника ЗК [фирма].
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане то да бъде отменено, а искът – уважен в пълен размер с присъждане на направените по делото разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е съобразил в пълнота доказателствения материал по делото и в резултат на това е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не съответства на обема и на тежестта на понесените вреди.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че като не е съобразил в пълнота данните в съдебномедицинската експертиза и свидетелскита показания, въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос за задължението на съда да съобрази целия събран по делото доказателствен материал в неговата съвкупност в противоречие със задължителната практика на ВКС в решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І г. о.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], и подпомагащата страна С. К. Б. от [населено място] не заявяват становища в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. И. Б. против ЗК [фирма] пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените от първата инстанция 40 000 лв. до претендираните с исковата молба 55 000 лв., Бургаски апелативен съд е приел, че сумата 40 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца при пътно – транспортно произшествие на 06.09.2013 г., причинено при управление на превозно средство, собственост на подпомагащата страна С. К. Б..
Въззивният съд е съобразил заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза, от което е установено, че при произшествието ищецът е получил счупване на ляво бедро и на страничен кондил на десен голям пищял, контузия на главата и сътресение на мозъка, тежка периферно – стволова увреда на фабуларния нерв на десния крак /пълна денервация/; Проведено е лечение в болнично заведение за период от 19 дни; Извършени са операции по повод травмата на долния крайник, последвани от продължително и мъчително възстановяване с обездвижване, затруднения при ходенето, засягане на нервната проводимост; Функцията на левия крак е възстановена в рамките на 11 – 12 месеца, а на десния – за около 7 месеца. Взети са предвид и показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели – братът на ищеца и негов приятел, относно търпените непосредствено след произшествието и в процеса на лечение и възстановяване болки, затруднения и неудобства. След съвкупна преценка на заключението и на свидетелските показания въззивният съд е направил извод, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и няма основание да бъде завишавано над сумата 40 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 517/2016 г. на Бургаски апелативен съд в обжалваната от касатора – ищец част.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото е значим за делото, но не е обуславящ за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е формирал решаващия си извод за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди след съвкупна преценка на заключението на съдебномедицинската експертиза и на свидетелските показания. П. по този начин, съдът е съобразил решението си със сочената от касатора задължителна практика по чл.290 ГПК в решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г. о., според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Д. на касатора, че експертното заключение и свидетелските показания не са оценени в тяхната пълнота, е относим към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, включително за обсъждането и преценката на доказателствата от въззивния съд, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не се допуска.
По изложените съображения не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 17.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 517/2016 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :