О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София 06.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1731 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от [фирма],представлявано от управителя Ж. К. С. чрез адв.Е. И. и адв.Ю. Р. срещу решение от 1.07.11г.по в.гр.дело № 3775/11г.на Софийски градски съд,ІІ”Д” състав,с което е оставено в сила решението на СРС,ГК-65 състав от 31.05.10г.по гр.дело №1162/09г. в частта му,с която е уважен иска с правно основание чл.200 КТ за сумата 50 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 21.08.08г.до окончателното изплащане, предявен от Б. И. Г..Жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с приложението на чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС / ППВС № 4 / 68г.,ППВС № 7/59г./и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Решението е обжалвано и от Б. И. Г. в частта му,с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200 КТ за разликата до пълния предявен размер 150 000 лв.Застъпено е становище,че въпросът как се прилага критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/68г.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта,с която е осъдено ответното дружество [фирма] да заплати на Б. И. Г. сумата 50 000 лв- обезщетение за неимуществени вреди,претърпени във връзка със смъртта на баща й И. Д. Г.,настъпила в резултат на трудова злополука,станала на 21.08.08г.,ведно със законната лихва,считано от последната дата по окончателното изплащане,както и в частта, с която е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв.Съдът е изложил съображения,че с оглед критериите за справедливост,визирани в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, сумата от 50 000 лв съответства на доказаните вреди от неимуществен характер, търпяни от ищцата,като е отчел обстоятелствата,че същата тежко е преживяла смъртта на баща си,скръбта от загубата му е довела до установеното от съдебно-психиатричната експертиза адаптационно разстройство с протрахирана депресивна реакция,същевременно тя е на 40 години и живее в друго домакинство,като не е разчитала пряко на грижите на своя баща.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ППВС № 4/68г.и ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.; решение № 558 от 28.10.по гр.дело № 1716/09г.на ІІІ г.о.на ВКС;решение № 335 от 10.01.12г.по гр.дело № 296/11г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 434 от 2.11.11г.по гр.дело № 1235/10г.на ІV г.о.на ВКС; решение № 149 от 2.05.11.г.по гр.дело № 574/10г.на ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика,даваща разрешение,че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост следва всяко обстоятелство да се преценява с оглед конкретния случай за да се постигне в най-пълна степен компенсиране на вредите.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 1.07.11г.,постановено по в. гр.дело № 3775/11г.на Софийски градски съд,ІІ „Д” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.