– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 683
гр. София 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 06.03.2019 (шести март две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4854 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3659/17.08.2018, подадена от Община Рудозем срещу решение № 287/17.07.2018 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 190/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Смолян е потвърдил първоинстанционното решение № 40/09.03.2018 година на Районен съд Мадан, постановено по гр. д. № 258/2017 година, с което Община Рудозем е осъдена да заплати на Б. Т. М., И. З. С. и М. З. М. сумите от 70 000.00 лева на първата и по 60 000.00 лева на втората и третата, представляващи обезщетение за претърпени от смъртта на З. И. М.-съпруг на първата и баща на втората и третата, настъпила вследствие на реализирана на 09.12.2016 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 09.12.2016 година до окончателното плащане.
В подадената от „Община Рудозем касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което размерът на обезщетенията да бъде определен на 40 000.00 лева за Б. Т. М. и по 30 000.00 за И. З. С. и М. З. М.. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Смолян по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Б. Т. М., И. З. С. и М. З. М. са подали отговор на същата с вх. № 4664/24.10.2019 година, с който са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 287/17.07.2018 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 190/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Община Рудозем е била уведомена за обжалваното решение на 01.08.2018 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 3659/17.08.2018, подадена. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Изложените в касационната жалба на Община Рудозем оплаквания са свързани в определянето на размера на обезщетението за претърпените от Б. Т. М., И. З. С. и М. З. М., вследствие на смъртта на З. И. М. неимуществени вреди и отказа на въззивния съд да приеме наличието на допусната от М. груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.
По отношение на размера на обезщетението съставът на Окръжен съд Смолян е посочил, че както е установено с трайната практика на съдилищата, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при смърт на пострадалия работник съдът следвало да вземат предвид всички установени по делото обстоятелства на конкретния случай, които са от значение за определяне справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Такъв характер имали обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса на близките му от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството си, страданията на неговите близки от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа в особено завишена степен, когато ищци по делото са ненавършили пълнолетие деца на починалия. При определяне на размера на обезщетението се отчитали установените чрез показанията на разпитаните по делото свидетели обстоятелства, че З. И. М. и съпругата му Б. Т. М. са били изключително привързани един към друг, в семейството им царяла атмосфера на обич, разбирателство, добро настроение. З. И. М. бил много грижовен, веселяк, свирел на акордеон, разказвал вицове, работел на няколко места, за да осигурява издръжка за семейството си, при положение, че съпругата му имала ниска пенсия. Б. Т. М. разчитала изцяло на неговата всестранна подкрепа през целия им съвместен живот, още повече през последната година преди смъртта му, тъй като била заболяла от рак и през 2015 година претърпяла операция на тумор в главата. След това З. И. М. поел цялата домакинска работа, включително готвене, води съпругата си на контролни прегледи в С.. След смъртта на З. И. М. дъщерите и жена му продължавали да приемат успокоителни лекарства, за да си помогнат в справянето с мъката. Наследниците на пострадалия били преживели внезапен и изключително травмиращ шок, тъй като смъртта застигнала съвсем неочаквано техния съпруг и баща, с когото били в отлични отношения; който им е оказвал както морална, така и финансова подкрепа.
По отношение на наведените от Община Рудозем доводи за допусната от З. И. М. груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ въззивният съд е посочил, че в резултат от извършеното разследване на злополуката е установено, че в личния картон на М. не било записано предоставянето на лични предпазни средства-каска и предпазен колан, които били свързани с работата му по осветителните уреди по стълбовете, поради което той използвал колан, който не отговарял на съответните изисквания. Наред с това Община Рудозем не била осигурила обучение на З. И. в М. за използване на личните предпазни средства и за правилата за безопасност на труда. Не било доказано твърдението на Община Рудозем, че М. е получил два професионални предпазни колана, отговарящи на съответните нормативни изисквания. Според съдебния състав дори при падането си З. И. М. да е носел предпазна каска, то тя не би предотвратила леталния изход, но предпазния колан би предотвратил самото падане. Не е взет предвид изготвения от служители на Община Рудозем протокол за трудова злополука, в който било записано, че по време на злополуката М. е имал необходимите предпазни средства, както и че при оглед на работното помещение на М. са намерени два броя обезопасителни колана. Данните от този протокол били опровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Във връзка с твърдяната груба небрежност в изложението си по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК Община Рудозем сочи, че е налице отменително основание за отмяна на обжалваното решение на Окръжен съд Смолян поради това че съдът не се е съобразил с безспорно установени по делото факти относно поведението на З. И. М. като съвсем неправилно и в противоречие с материалния закон не е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Съдът пренебрегнал доказателства установяващи висока степен на проявена груба небрежност от страна на М.. Вероятно самонадеяността му и дългия стаж в упражняваната професия са подтикнали М. към такова поведение и вместо да използва оригинален колан, той използвал самоделен такъв (преправен от автомобилен колан). Тези твърдения обаче не представляват правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същия е определен в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. По съществото си те представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не подлежат на разглеждане настоящия етап от производството. Същевременно настоящия съдебен състав не разполага с възможността въз основа на тези твърдения сам да формулира правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускането на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсата на такъв въпрос е достатъчно основание обжалваното решение на Окръжен съд Смолян да не бъде допускано до касационно обжалване във връзка с твърденията за допусната от З. И. М. груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.
Идентично е положението и във връзка с оспорването на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Твърдението, че при определянето им принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД бил неправилно интерпретиран, което е довело до неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД само по себе си не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайно установената практика относно справедливите размери на обезщетенията за неимуществени вреди. Поради това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване и по това оспорване. Дори и да се приеме, че е налице правен въпрос касационното обжалване не следва да се допуска тъй като съставът на Окръжен съд Смолян се е съобразил с установената практика, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да вземе предвид всички обективно установени по делото обстоятелства имащи отношение към определянето на този размер, като ги посочи в мотивите на решението си и отрази тяхното значение за определянето на размера. Същевременно размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя конкретно с оглед особеностите на всеки отделен случай и конкретно установените факти, поради което определения по едно производство размер на обезщетението сам по себе си, сравнен със случаи, които касаторът счита за сходни, не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 287/17.07.2018 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 190/2018 година по подадената срещу него от Община Рудозем касационна жалба с вх. № 3659/17.08.2018, подадена и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото Община Рудозем ще трябва да заплати на Б. Т. М. сумата от 3000.00 лева разноски по делото, а на И. З. С. и М. З. М. сумите от по 2500.00 лева разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287/17.07.2018 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 190/2018 година.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУДОЗЕМ ГР. Рудозем, [улица] заплати на Б. Т. М. с ЕГН [ЕГН], И. З. С. с ЕГН [ЕГН] и М. З. М. с ЕГН [ЕГН], трите със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат В. Г. сумите от 3000.00 лева на първата и от по 2500.00 лева на втората и третата, представляващи направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
– 4 –