6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септеври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1857 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Стомана Индъстри” АД гр. Перник, представлявано от изпълнителните директори Т., П. и М., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 15 от 14.01.2019г. по в.гр.д. № 627 по описа за 2018г. на Окръжен съд Перник, с което е потвърдено решение № 263 от 30.03.2018г. по гр.д.№ 7716/2017г. на Районен съд Перник като са осъдени, на основание чл.200 ТК, „Стомана Индъстри” АД и „Алфа инженеринг”ЕООД, представлявано от управителя Н. да заплатят солидарно на А. С. С. сумата от 10 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от професионално заболяване, вибрационна болест от общо вибровъздействие, ангиоспастичен, костодегенеративен и слухов синдром, неврит на слуховите нерви, установено с ЕР № 229 от 15.02.2017г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.Ив.Рилски” ЕАД София, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2017г., като е отхвърлен иска в останалата му част и са присъдени разноски.
Въззивният съд е приел за основателен /до посочения размер/ предявения иск по чл.200 КТ, като е счел за доказано увреждане на здравето на работника, довело до трайно намалена работоспособност и наличието на причинна връзка между същото и условията на труд, при които ищцата работи в ответното дружество. Приел е че същите се установяват с издаденото ЕР на ТЕЛК № 229 от 15.02.2017г., доколкото същото като официален удостоверителен документ доказва както наличието на гореописаното професионално заболяване, така и причинната връзка и установеният процент трайно загубена работоспособност, който в случая е 60% /от които 50 % инвалидност поради професионално и 34% поради общо заболяване/. Констатациите на компетентният медицински орган не могат да бъдат опровергавани в производството по чл.200 КТ. Размерът на дължимото обезщетение е определил като е съобразил възрастта на ищцата /55г./, видът и тежестта на установеното професионално заболяване, причиненото сериозно увреждане на здравето на пострадалата, което датира от шест години, постоянните болки в пръстите на ръцете, придружени с тяхното изтръпване, побеляване и посиняване, скованост в ставите, болки и ограничена подвижност на гръбначния стълб, най-изразени в шиен дял, намалението на слуха, трайният характер на настъпилите болестни промени, фактът че животът й ще бъде смущаван от болките и ограниченията в движението,като е възможно и влошаване на състоянието с възрастта, както и че професионалната болест е такава, че обостря оплакванията от общите заболявания, както и всички конкретно установени като причинени неимуществени вреди.
В представеното изложение, касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, във връзка със следните въпроси: 1. Досежно приложението на принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968г., 2. Работодателят ли следва да доказва, че Експертното решение /ЕР/ за установяване на професионалния характер на заболяването е породило действие или ищцата трябва да докаже, че то е влязло в сила при главно и пълно доказване и спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото решение? Как и посредством какви обстоятелства и доказателства се удостоверява, че експертното решение е породило действие? Позовава се на решение по гр.д.№ 1635/2010г. на ІV г.о., на което счита, че въззивния акт противоречи. В тази връзка поставя и въпроса, за начина по който влиза в сила и поражда действие решението на ТЕЛК – спрямо всички лица или спрямо всяко заинтересовано лице поотделно?, 3. Третият въпрос, който поставя касаторът е за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните? Позовава се на решения по гр.д.№ 1609/2014г. на ІV г.о. и гр.д.№ 4297/2014г. на ІV г.о., 4. РЗИ РИКМЕ П. ли е компетентният орган да удостоверява влизането в сила на ЕР на ТЕЛК?, 5. Регистрационната карта по чл.9 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести само информативно значение ли има, или е условие за влизане в сила на решението на ТЕЛК? Влизането в сила на решението на ТЕЛК обвързано ли е от наличието на регистрационна карта, или такава регистрация не е относима към преценката за основателността на иска по чл.200 КТ? Отделно, касаторът се позова и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Позовава се на конкретна съдебна практика, която прилага. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 809277 от 22.04.2019г., в който сумата е посочена като заплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Не следва да се допуска касационно обжалване по нито един от поставените въпроси, поради липса на посочените специалните основания за допустимост. Постановеният въззивен акт е в съответствие с установената съдебна практика, включително и цитираната от касатора.
По първият поставен въпрос, относно начинът на определяне на размера на дължимото обезщетение и по-специално относно съобразяването на вида и тежестта на причиненото увреждане, следва да се посочи, че многобройна съдебна практика е съобразена от въззивния съд. Отчетена е принципната постановка от ППВС №4/1968г., че справедливостта като критерии за определяне на паричният еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Видно от гореизложените мотиви – в случая са съобразени всички обективно установени обстоятелства, включително характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, прогноза, установен процент нетрудоспособност и всички конкретни отражения, които те са имали върху личността на пострадалата. В този смисъл, съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички реално установени факти и обстоятелства, въз основа на които да изведе правните си изводи, включително и като се произнесе по наведените от страните доводи и възражения.
По вторият поставен въпрос – относно доказателствата, с които се удостоверява, че експертното решение на ТЕЛК е породило действие – също е налице трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Същата приема /например вж.решение по гр.д.№ 1761/2009г. на ІV г.о./, че по иск за обезщетение за вреди от професионално заболяване по чл.200 КТ, в тежест на работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК. Не е необходимо обаче върху експертното решение да има отбелязване от органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата. Работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и че подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган, т.е. че не е налице влязъл в сила административен акт. Работникът няма задължение да установява – при главно и пълно доказване /както твърди касатора/, че решението на ТЕЛК или НЕЛК е влязло в сила и че е спазена установената административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото решение. Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл.62 ал.3 КСО, е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността. След като е налице решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е издадено по законоустановения ред по Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПБ/, то съставлява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и съставлява доказателство за установените с него факти. Съгласно чл.13 ал.3 НРСРПООПБ – експертните решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица органи и организации в страната. Следователно в производството по чл.200 КТ работникът или работодателят, не могат да оспорват, нито да опровергават съдържащите се в тях констатации. Наличието на недоказано твърдение на заинтересованата страна, че актът не е влязъл в сила, не може да възпрепятства съда да приеме за установено наличието на посоченото професионално заболяване на ищцата и причинната връзка между него и условията на труд, при които тя е изпълнявала задълженията си в ответното дружество. В този смисъл, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, поради което и третият поставен от касатора въпрос е разрешен в съответствие с установената практика.
Относно четвъртият поставен въпрос:
ЕР на ТЕЛК е административен акт и като такъв влиза в сила след изтичане на предвидения срок за обжалване, ако няма подадена жалба или ако има – след приключване на законоустановената процедура по обжалване. Съгласно чл.9 и чл.10 от НРСРПООПБ – експертното решение за освидетелстване и преосвидетелстване по повод професионална болест се изготвя в пет екземпляра, ТЕЛК (НЕЛК) попълва регистрационна карта за признатата професионална болест по образец, като регистрационната карта се изготвя в три екземпляра и след приключване на процедурата по освидетелстването на заболялото лице медицинското досие се връща в РКМЕ. Цитираните норми сочат, че за ЕР на ТЕЛК е приложим общия ред за влизане в сила, като не са предвидени специални норми. Регионалната картотека на медицинските експертизи /РКМЕ/ по постоянния адрес на лицето е службата, която съхранява медицинските досиета.
С оглед позоваването от касатора и на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 ал.2 ГПК, като съобрази извода си, че въззивният акт е постановен в съответствие с установената практика, следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не намира, че въззивния акт страда от порок, установим пряко и единствено от съдържанието му, водещ до евентуален извод за неговата очевидна неправилност.
Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 14.01.2019г. по в.гр.д. № 627 по описа за 2018г. на Окръжен съд Перник.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД гр. Перник, представлявано от изпълнителните директори Т., П. и М., ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: гр. Перник, ул.”Владайско въстание”№1 да заплати на А. С. С. от [населено място],[жк]бл…, ет..,ап.. сумата от 500лв. /петстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.