О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 20.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на петнадесети ноември юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2697/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №1416 от 27.04.2017г., постановено по ч.гр.д.№881/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 13 с-в, с което е отменено разпореждане от 6.01.2017г. по ч.гр.д.№9922/2016г. на СГС като вместо него е постановено освобождаване на паричната гаранция в размер на 200 000лв., внесена от [фирма] на 15.08.2016г. въз основа на определение от 11.08.2016г., постановено по същото дело на СГС.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като се излагат съображения за неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.403 ал.2 ГПК относно началната дата, от която започва да тече срока за ответника за предявяване на иск за вреди от обезпечението. Според касатора срокът започва да тече от датата на получаване на уведомлението с указанията по чл.403 ал.2 ГПК, а не от датата на връчване на молбата за освобождаване на представената гаранция. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, без да са формулирани конкретни правни въпроси, се излагат допълнителни доводи за неправилност на обжалваното определение с твърдението за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Г. И. [фирма], в който се поддържа, че не следва да се допуска касация поради липсата на формулирани от касатора конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси. Същевременно се сочи, че частната жалба е неоснователна и се излагат аргументи за обосноваността на извода на въззивния съд, че искът за вреди е предявен след изтичането на срока по чл.403 ал.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради необжалваемост пред ВКС на атакувания съдебен акт.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение съставът на САС е отменил разпореждането от 06.01.2017г. на съдията-докладчик по ч.гр.д.№9922/2016г. на СГС, с което е отказано освобождаване на паричната гаранция в размер на 200 000лв., внесена от [фирма] въз основа на определение от 11.08.2016г., постановено по ч.гр.д.№9922/2016г. на СГС. Въззивният състав е постановил освобождаване на гаранцията като е приел, че едномесечният срок за предявяване на иск от ответника за вреди от обезпечението по чл.403 ал.2 ГПК започва да тече от връчване на молбата на ищеца за освобождаване на представената гаранция. Съдът е посочил, че разпореждането на съдията-докладчик от 26.10.2016г., въз основа на което е изпратен препис от молбата на [фирма] за освобождаване на процесната гаранция, е получено от [фирма] на 04.11.2016г. Съобразявайки се с обстоятелството, че исковата молба на [фирма] за вреди от обезпечението е депозирана на 05.01.2017г., съдът е обосновал извода, че ответникът не е спазил преклузивния едномесечен срок, поради което и на основание чл.403 ал.2 изр.последно ГПК, гаранцията подлежи на освобождаване.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат: 1/. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на процеса и 2./ определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното пред настоящата инстанция определение на САС, с което се освобождава внесена парична гаранция за обезпечение на бъдещ иск, няма характеристиката на нито едно от посочените по-горе определения, подлежащи на касационен контрол, поради което частната касационна жалба се явява недопустима (в същия смисъл – определение №784/11.11.2010г. по ч.т.д. №801/2010г. на ВКС, ІІ т.о.)
Изводът за необжалваемост пред ВКС на съдебния акт, с който е освободена паричната гаранция, е съобразен с разясненията, дадени в мотивите към т.3 от Тълк.решение №6/23.10.2015г. по т.д.№6/2014г. на ВКС, ОСГТК. В случая не може да се приеме, че е приложима по аналогия разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК, тъй като от една страна определението на въззивният съд, с което се освобождава внесена гаранция е напълно различно по своята правна същност и последици от определението на въззивния съд, с което се допуска обезпечение, а от друга страна – с оглед недопустимостта за разширително тълкуване на процесуалните норми.
Обстоятелството, че в обжалваното определение е отразено, че същото може да бъде обжалвано при условията на чл.280 ал.1 ГПК, не създава висящност на спора, тъй като необжалваемостта на съдебния акт в случая произтича от закона (чл.274 ал.3 ГПК).
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №1416 от 27.04.2017г., постановено по ч.гр.д.№881/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 13 с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: