О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София,25.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 588/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на К. З. А. от с. Л., обл. Перник срещу определение от 17.09.2009 год., постановено гр.д. № 779/2004 год. на Софийски градски съд , ВО, 2-Б състав, с което е оставена без уважение инкорпорираната в касационната жалба от 16.06.2009 год. на К. З. А. молба , с която се иска предоставяне на правна помощ по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изразява се становище, че предвид трудовия характер на спора и разпоредбата на чл. 359 КТ, съдът е бил длъжен служебно да назначи адвокат , който да осъществява защитата на молителя в процеса в това число и приподписването на подадената от него касационна жалба.
Частният жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което да му бъде назначен служебен адвокат като бъде освободен от заплащането на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- определение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение градският съд правилно е приел, че искането на частният жалбоподател за назначаване на служебен адвокат инкорпорирано в подадената от него касационна жалба срещу решението постановено по гр.д. №779/2004 год. на практика следва да се квалифицира като искане за предоставяне на правна помощ при условията на закона за правната помощ. С оглед на това съдът правилно е приел, че за да се предостави такава помощ следва се предоставят данни относно обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 23,ал.4 от Закона за правната помощ. С оглед на това е дал указания на молителя да представи декларация относно неговото семейното и имуществено състояние. Доколкото такава не била депозирана по делото съдът не е имал възможност да прецени дали са налице предпоставките на закона за предоставяне на правна помощ и правилно е отказал същата. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че предвид разпоредбата на чл. 359 КТ съдът е длъжен служебно да определи адвокат, който да защитава интересите му в процеса и да му съдейства при неговото водене като го освободи от заплащане на адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 359 КТ предвижда, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите като те не заплащат такси и разноски . Тази разпоредба не третира въпросите за защитата по трудовите дела, която с оглед действащото законодателство се осигурява по реда предвиден в Закона за правната помощ. В този нормативен акт е регламентиран и начина на заплащане на предоставената правната помощ, като съгл. чл. 40 от него, адвокатът, който осъществява правна помощ няма право да получава от доверителя възнаграждение и средства за покриване на разходи.
Предвид изложеното , обжалваното определение е постановено в съответствие със закона. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 17.09.2009 год., постановено по гр.д. 779/2004 год. на СГС, ІІ Б – въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: