О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
гр.София, 25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година,в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 639/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] (в ликвидация) за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Ямболски окръжен съд № 198 от 16.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 387/ 2011 г. С него е потвърдено определение на Елховски районен съд по гр.д.№ 682/ 2010 г. и по този начин е оставено без уважение искането на дружеството – касатор по чл.64 ал.2 от ГПК за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор по чл.131 от ГПК по искова молба, подадена от Н. А. К., вх.№ 1720/ 09.12.2010 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправният въпрос дали отсъствието на адресата на призовката от адреса поради заболяване съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 от ГПК. Позовава се на определения на ВКС по ч.гр.д.№ 92/ 2009 г., ІІ г.о. и № 126/ 2011 г., ІІІ г.о. По същество жалбоподателят твърди, че са налице всички предвидени в закона основания за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, тъй като пропускането му се дължи на отсъствието на ликвидатора на дружеството-касатор от града на призоваване поради заболяване на негов родственик. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, след което искането за възстановяване на срока да бъде уважено.
Ответната по частната жалба страна Н. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение обаче е неоснователно.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайните изводи в обжалваното определение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е приел, че ликвидаторът на дружеството е отсъствал от града, в който е регистърния адрес поради заболяване на свой родственик, но това е без значение за призоваването на самото дружество, тъй като то е юридическо лице и има своя канцелария, в която не са намерени служители, които да получат призовката. Поради това призоваването правилно е осъществено по реда на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ал.1 от ГПК и е изтекъл срока за депозиране на отговор по исковата молба. Отсъствието на ликвидатора поради полагани грижи за болната му майка не съставлява обстоятелство, което да позволява възстановяване на този срок.
Изводите на въззивния съд не са в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. В определение № 353/ 27.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 126/ 2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е разгледан въпрос за призоваване на ответник, който е физическо, а не юридическо лице, а особеното непредвидено обстоятелство за възстановяване на срока не е било заболяване на призоваваното лице, а неправилното му призоваване от адрес, на който съдът е знаел, че лицето не се намира. Между правните разрешения в този съдебен акт и поставеният във връзка с обжалваното определение правен въпрос няма нищо общо, т.е. няма как да има противоречия между тях.
По аналогични съображения няма противоречие между атакуваното въззивно определение и определение № 205/ 11.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 92/ 2009 г. на ВКС, ІІ г.о. И по последното дело касатор не е било юридическо лице, а физическо такова. Съдът е приел като особено непредвидено обстоятелство за възстановяване на срока за подаване на жалба заболяването на самото това лице, което има изненадващ характер и е било придружено с физическа болка за лицето, на възраст 78 години. Тези предпоставки са коренно различни от обстоятелствата в настоящето производство, където адресат на призовката е търговско дружество, в което не е заболял представителят му, а негов близък и при това заболяването не е с изненадващ характер.
Следователно не се установяват твърденията на касатора, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като обжалваното определение не противоречи на представената от касатора обвързваща съдебна практика. Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Ямболски окръжен съд № 198 от 16.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 387/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: