Определение №683 от 27.12.2016 по ч.пр. дело №460/460 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
гр.София, 27.12.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
ч. търговско дело под № 460/2016 година, за да се произнесе,
взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба [фирма], [фирма], Д. и С. Р., Д. А., Р. и Т. Х., Д. У. К., Т. Д. Р., Ж. Д. Д., Ф. и Ф. С., Г. М., Х. Д.-К. М., С. М. К., Н. П. К., Ф. Ф. Л., В. Д. Л., И. К. Д., Д. Ан Д., Г. и Д. Т., Д. Е., Д. У.Б., Д. Ш. срещу Определение № 493 от 24.11.2015 год. по ч.т.д.№ 729/2015 год. на Пловдивския апелативен съд.
С него въззивният съдът е приел за неоснователна частната им жалба срещу Определение № 2075/19.10.2015 год. по т.д.№ 289/2011 год. на Пловдивския окръжен съд с което, произнасяйки се по реда на чл.632 ал.2 ТЗ по молбата им за възобновяване на спряно на основание чл.632 ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на [фирма] (н), съдът я е счел за неоснователна.
В частната касационна жалба се съдържа искане за касиране на определението на П. и възобновяване на производството по несъстоятелност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК се твърди наличието на приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Трябва ли наличното имущество на длъжника (което иначе по стойност е достатъчно за покриване на разноските) да е бързоликвидно, за да се счита то за достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.629б и чл.632 от ТЗ?”.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
Становището на настоящия съдебен състав, че посочения правен въпрос, макар и притежаващ характеристиките на правен такъв, съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, няма качеството на обуславящ изхода на спора, произтича от следното:
Искането на [фирма], [фирма], Д. и С. Р., Д. А., Р. и Т. Х., Д. У. К., Т. Д. Р., Ж. Д. Д., Ф. и Ф. С., Г. М., Х. Д.-К. М., С. М. К., Н. П. К., Ф. Ф. Л., В. Д. Л., И. К. Д., Д. Ан Д., Г. и Д. Т., Д. Е., Д. У.Б., Д. Ш. за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност се основава на твърдението, че стойността на имущество на длъжника, съставляващо недвижим имот (земя) с учредено право на строеж, находящо се в землището на [населено място] м.”Я. Егрек” е с балансова стойност 1056000 лв. и е достатъчно за покриване на разходите по несъстоятелността.
Безспорно е, че не се касае за новооткрито имущество, а имущество, което е било известно преди постановяването на решението по чл.632 ал.1 ГПК, посочено е било в доклад на синдика. Доколкото по отношение на фактическата му и правна индивидуализация за целите на осребряването с оглед разходите по несъстоятелността, съдът по несъстоятелност по реда на чл.629б ТЗ е указал предплащането на разноски в размер на 10000 лв. за местни данъци и такси, възнаграждение за синдик, експертизи пр. Такива не са били внесени, поради което е постановено решението по чл.632 ал.1 ТЗ.
На наличието на същото имущество е основана и молбата за възобновяване по чл.632 ал.2 предл.1 ТЗ, без допълнителни данни за него. Отново не е заявена готовност привнасяне на разноски за покриване на разходите по евентуалното осребряване, доколкото същото не е бързоликвидно.
Именно на липсата на средства в масата на несъстоятелността с които да бъдат покрити тези разходи е основал становището си съставът на Пловдивския апелативен съд. От това произтича и липсата на обусловеност на поставения от касаторите въпрос за изхода на спора. Наличието на имущество, което не е бързоликвидно може да бъде предпоставка за възобновяване по реда на чл.632 ал.2 предл.1 ТЗ на спряното производство по несъстоятелност, но само в случай, че в масата на несъстоятелността има достатъчно средства за оценката и реализацията му или молителите привнесат такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 493 от 24.11.2015 год. по ч.т.д.№ 729/2015 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top