О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
гр. София,03.11.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №700/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Ц. със седалище гр.Ш. срещу решение от 06.04.2010 г.на Шуменския окръжен съд по т.д. №118/2010 г. , с което е потвърдено решение №204/19.12.2009 г. на Ш. постановено по т.д.№2556/09 по описа на съда, с което е уважен искът по чл.422 ал.1 ГПК на „Х.” ООД – гр. С. срещу касатора за сумата от 2 400 лева, дължими по договор за изработка, съгласно фактура № 608 19.07.2007 г. и 529 лева-мораторна лихва за периода 30.08.2007 г. до 12.02.2009 г. , ведно със законната лихва върху главницата и е присъдил разноските в полза на ищеца като съдът е отхвърлил насрещния иск на ответника за прогласяване нищожността на договора за изработка като сключен без представителна власт. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на така предявените искове и уважаване на насрещния.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е налице договор за изработка, по който ищецът като изпълнител се е задължил към ответника-възложител да достави и монтира тротоарни плочки срещу договореното възнаграждение в размер на фактурираната с фактура № 608 19.07.2007 г стойност от 2400 лева. Работата е извършена от страна на ищцовото дружество, след което е издадена цитираната фактура, подписана и от служител на ответното дружество. На базата на данните от счетоводната експертиза, съдът е установил, че същата фактура е включена е в дневника за покупките и справка-декларация за м. юли 2007г. от страна на ответника и последният е реализирал правото си да приспадне данъчен кредит по нея. По отношение на доводите на ответника в насрещната искова молба за нищожност на договора за изработка, тъй като служителят на ответното дружество не е разполагал с представителна власт при издаването на фактурата и следователно договорът е сключен без представителна власт, съдът е приел, че с включването на фактурата в дневника за покупките и в справка-декларация за м. юли 2007г. от страна на ответника и непротивопоставянето от негова страна е изпълнен фактическият състав на законовата презумпция на чл.301 от ТЗ за потвърждаване действията без представителна власт, поради което с оглед действителността на договора и неговото изпълнение от страна на ищеца , ответникът възложител е останал задължен за заплащане на договореното възнаграждение, съгласно двустранно подписаната и осчетоводена от страна на ответника фактура и за дължимата лихва за забава по чл.86 от ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, дали липсата на представителна власт води и до нищожност на сделката сключена от лицето, което не разполага с нея.
Твърди, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с посочената от него казуална практика на ВКС – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Предвид така очертаните критерии от ВКС ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният не е от значение за конкретния правен спор. Това е така, доколкото процесната сделка е търговска по смисъла на чл.286 ал.1 от ТЗ, тъй като и двете страни са търговски дружества и за правоотношенията помежду им се прилагат специалните разпоредби на ТЗ. Ето защо при действащата разпоредба на чл.301 от ТЗ, уреждаща отношенията между търговци и приложима в настоящия спор, въз основа на която и въззивният съд е формирал правните си изводи по предмета на спора и която разпоредба приравнява в отношенията между търговци липсата на представителна власт на едно лице действащо от името на търговец, при положение, че последният узнае за тях и не се противопостави на наличието на надлежна такава, то така зададеният от касатора правен въпрос остава извън предмета на спора по конкретното дело.Той би бил съотносим към спор извън приложното поле на уредбата на търговските сделки, в частност на чл.301 от ТЗ.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.04.2010 г.на Шуменския окръжен съд по т.д. №118/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.