О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 05.12.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1500/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу решение № 288 от 29.01.2017 г. по т. д. № 2887/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 507 от 15.03.2016 г. по т. д. № 4528/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав. С първоинстанционния акт изцяло е уважен предявеният от [фирма], [населено място], [община] срещу Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. на Министерство на земеделието и храните за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. за заплащане на сумата 51 020.30 лв.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Основното оплакване е за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че първоинстанционният съд е възложил разпита на вещото лице по допуснатата от него техническа експертиза на друг съд – чрез съдебна поръчка, без да са налице предпоставките на чл. 25 ГПК, което е в противоречие с принципа за непосредственост на процеса. Според касатора, решаващият състав неоснователно е отказал да допусне поисканата с въззивната жалба нова техническа експертиза, а е изградил изводите си на база заключението, прието при опорочена процедура, като, освен това, не е съобразил и обстоятелството, че при изготвянето му не са взети предвид представените по делото доказателства във връзка с извършените СМР, тъй като делото не е било изпратено на делегирания съд. Изразено е несъгласие и с извода за дължимост на претендираната сума, преценен от касатора като необоснован, доколкото съдът не е отчел съдържащото се в разменената между страните кореспонденция признание на ответното дружество, че е налице частично неизпълнение на задълженията му по процесния договор, възлизащо на сумата 2 316.80 лв. Изричен довод е релевиран и във връзка с преценката на въззивния съд, че изготвените от ДФ „Земеделие“ контролни листове имат характер на частни, а не на официални свидетелстващи документи и съответно – че същите нямат обвързваща доказателствена сила относно твърдяното от ищеца неизпълнение на договорните задължения.
Като обосноваващи допускането на касационно обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. За да се приеме, че е спазен принципът за непосредственост и че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 ГПК за допустимост на събиране на доказателствено средство чрез назначаване на експертиза и разпит на вещо лице по делегация от друг съд, достатъчно ли е единствено обстоятелството, че недвижимият имот, който е обект на оглед от страна на вещото лице, се намира извън района на решаващия съд; 2. Представляват ли официални свидетелстващи документи съставяните от длъжностните лица към ДФ „Земеделие“ контролни листове за проверка на място по подадени заявки за окончателно плащане по сключени договори за предоставяне на финансова помощ по мярка 312 от П. (2007-2013), представляващи проверки на място по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и чл. 27 от Регламент № 65/2011 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент 1698/2005 година на Съвета“.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], [община] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 14.06.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционния акт, препращайки по реда на чл. 272 ГПК и към изложените в него мотиви, въззивният съд, въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, е приел за доказано твърдението на търговското дружество, че е изпълнило задълженията си по сключения с ответника договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 02/311/00189 от 19.04.2011 г. Според съдебния състав, констатираната от експерта неизпълнена част от инвестицията (в размер на 2 316.82 лв.) е незначителна в процентно съотношение (3 %) спрямо изпълнената част (276 473.53 лв.), поради което в случая е приложима хипотезата на чл. 30, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 65/2011 и на ищеца следва да бъде изплатена цялата договорена сума, т. е. липсва основание за извършената от Фонда редукция в размер на сумата 51 020.30 лв. Като неоснователно е преценено твърдението във въззивната жалба, че неизпълнението на договора следва да се счете за доказано в размера, посочен в съставените от ДФ „Земеделие“ контролни листове. Изразено е становището, че тези листове представляват частни документи и нямат обвързваща доказателствена сила, поради което не могат да бъдат база за вещото лице при изготвяне на експертизата и че обективираните в тях факти следва да бъдат доказани от страната, която се позовава на тях.
Въззивният съд е счел за неоснователно и оплакването на Фонда, че заключението на допуснатата по делото техническа експертиза е прието при условията на съдебна поръчка, като е преценил за осъществени предпоставките на чл. 25, ал. 1 ГПК за събиране на посоченото доказателство от друг съд, с оглед отдалечеността от София на населеното място, в което се намират сградите, обект на проекта и предмет на изследване от експертизата. Взел е предвид и обстоятелството, че ДФ „Земеделие“ е бил редовно призован от делегирания съд за изслушване заключението на вещото лице, но не е проявил старание да упражни предоставените му от закона права при приемането на експертизата – нито чрез участие в откритото съдебно заседание, нито чрез становище в писмен вид.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка за това, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В същото е направено изрично разграничение между основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ и основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, като е подчертано, че упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
Поставеният от касатора първи въпрос не отговаря на посочените изисквания, тъй като отговорът на същия предпоставя произнасяне по правилността на направения от въззивния съд извод, че в случая са осъществени предпоставките на чл. 25, ал. 1 ГПК за приемане заключението на допуснатата техническа експертиза от делегиран съд. Доколкото цитираната норма не регламентира изрично в кои хипотези следва да се счита, че се налага събиране на доказателства чрез съдебна поръчка, то преценката за това е изцяло в правомощията на инстанцията по същество. А дали тази преценка е обоснована и правилна, е въпрос, който може да бъде обсъждан само при вече допуснат касационен контрол, но не може да се разглежда като основание за допускането му.
Общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК отсъства и по отношение на втория поставен в изложението въпрос. Този извод следва от обстоятелството, че въпросът е свързан с преценка на документи, съставяни във връзка с договори за предоставяне на финансова помощ по мярка 312 от Програмата за развитие на селските райони, за които е приложима съответно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“. Докато процесният случай касае договор по друга мярка – мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“, за която е приложим друг нормативен акт – Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“. Независимо от това, обаче, дори да се счете, че въпросът е релевантен (доколкото при договорите от всяка от посочените мерки се извършват проверки на място и се съставят протоколи от служител на Разплащателната агенция), този въпрос отново не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Твърдението на касатора, че произнасянето по него ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото „с оглед на изключителната важност, която за финансовите интереси на държавата имат делата, заведени от и срещу Държавен фонд „Земеделие“ при споделеното управление на бюджета на ЕС чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мерките от Програмата за развитие на селските райони“, не доказва наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не покрива изискването за надлежното аргументиране на всяка от двете визирани в него предпоставки, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 288 от 29.01.2017 г. по т. д. № 2887/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: