О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 683
гр. София , 26. 07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Диана Ценева
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 146/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. Х. П. и Е. Х. С. са подали касационна жалба срещу решение от 3.07.2009 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на Софийски градски съд, Второ “г” отделение с което е отменено решение от 24.07.2007 г. на Софийския районен съд, 40 състав по гр.д. № 1* от 2006 г. и е уважен предявеният в субективно съединение от наследниците на Кула С. Ц. против касаторите равандикационен иск за УПИ ХVІ-210 от кв.14 по действащия ПУП на гр. С., Вилна зона “М“Разширението- Дупките”. В жалбата се инвокират съображения за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Касаторите считат , че неправилно е преценен въпроса за възможността за земеделска реституция върху имот , който е застроен с търпима по ТСУ вилна сграда.
В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК считайки, че Софийски градски съд е постановил решение, което противоречи на решенията по аналогични случаи и следователно е в противоречие със трайната съдебна практика, формирана от ВКС и окръжните съдилища. Излага аргументи за това, че реституцията следва да се извърши не по чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ, а по чл.10б, ал.1 ЗПСЗЗ, който текст не изисква строителството върху терена да е било осъществено въз основа на одобрени строителни книжа.
Ответниците А. Б. А. , В. Н. Х. Д. , В. П. Т., Б. П. Д., В. П. Д. , Т. П. Ц. , Й. Б. Ц. , Р. Г. Ц. , К. Б. Ц. , Д. В. Ц. , Б. Н. Ц. , Л. Г. Ц. М. , Н. Г. Г. и Г. Г. Ц. са депозирали отговор , в който развиват своето становище , че не следва да се допусне касационна проверка на решението.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на С. Х. П. и Е. Х. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.2 ГПК.
Софийски градски съд е уважил предявеният иск за ревандикация от наследниците на Кула С. Ц. /у-ние за наследници № от 15.05.2006 г./ против касаторите за УПИ ХVІ-210 от кв.14 по действащия ПУП на гр. С., Вилна зона “М“Разширението- Дупките” срещу С. Х. П. и Е. Х. С. защото е намерил, че ищците по реда на пълното и главно доказване са установили правото си на собственост върху поземления имот, който е идентичен с част от имот пл. № 2* от к.л. 758 по кадастрален план от 1950 г. Имота е възстановен в реални граници с решение № 6* от 25.06.2003 г. по преписка № С* от 29.10.2002 г. на ОСГК “О”. СГС в съответствие с трайната съдебна практика е намерил, че възстановяването следва да се извърши при условията на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ тъй като за изградената върху имота вилна сграда няма строителни книжа и е аргументирал подробно изводите си.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените в изложението въпроси при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като при произнасянето му въззивният съд се е съобразил с формираната постоянна практика на ВКС и съдилищата ,че възстановяването на собствеността върху имоти които се намират в урбанизирана територия и са застроени с жилищна или вилна сграда се извършва в хипотезите на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ. При преценка на събраните доказателства съдът е приел, че ответниците не могат да защитят свои права върху имота, тъй като построената в имота масивна вилна постройка няма строителни книжа и следователно не е налице законно разрешен строеж, който е започнал към 01.03.1991 г. Освен това те не са могли да придобият собствеността върху земята, тъй като имота се държи на основание предварителен договор ,сключен с ТКЗС , а не с нотариален акт.
Съответно на практиката е преценил, че за този имот не е приложима хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗПСЗЗ , тъй като не се касае до възстановяване на собствеността на застроена земя, върху която е реализиран комплекс от строителни дейности, включително сгради, за които е бил предназначен имота съобразно действащият към момента застроително регулационен план . В конкретния случай обаче се касае за застрояване на вилна сграда върху терен , който е собственост на ТКЗС /сключен предварителен договор от страна на наследодателя на ответниците/ , който не е бил обявен за окончателен.
Наведените аргументи в допълнителната жалба за приложимостта на чл.2 , ал.6 ЗОСОИ също са неоснователни, тъй като нормата на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ се явява специална спрямо посочената обща разпоредба както и спрямо ЗТСУ и Наредба № 5 за строителните правила и норми по ТСУ .
Допускането до касационна проверка на въззивното решение има за цел да се уеднакви практиката на съдилищата и да се съобразят решенията с вече съществуващата практика по конкретни правни въпроси. В това решение материалния закон е приложен в съответствие с формираната практика на ВКС по възстановяване на собствеността при условията на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение от 3.07.2009 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на Софийски градски съд, Второ “г” отделение по касационната жалба на С. Х. П. и Е. Х. С. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: