О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
гр.София, 01.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1617 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. И. П. от гр. М., против решението от 19.03.2009г., постановено по гр.д. №2407/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 14.02.2008г. по гр.д. №9141/2007г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения Р. И. П. срещу М. П. П. от гр. С., иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. П. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Р. И. П. срещу М. П. П. иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000лв., дължими по договор за заем от 04.11.2005г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предаването на сумата не е доказано по делото с допустими доказателствени средства и поради това е приел, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поддържа, че въпросът за допустимостта на свидетелските показания е решен противоречиво с въззивното решение и с приложеното решение №189 от 30.06.2008г. по т.д. №793/2007г. на ВКС, ТК. С приложеното решение е прието, че е допустимо със свидетелски показания да се установява изпълнението на договор за строителство. Спорът, по който е постановено въззивното решение не е за изпълнение не на консенсуален договор, какъвто е договора за строителство, а за изпълнението на реален договор, който се счита сключен от момента на предаване на заемната сума. Поради това предаването на заемната сума може да се доказва само с писмени доказателства – арг.чл.133, б.”в” ГПК/отм./, както е прието от въззивния съд и това разрешение не е в противоречие с приложеното решение на ВКС, тъй като разглежданите случаи са различни. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по приложението на чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ има съдебна практика, която не се нуждае от променяне и в съответствие с която е разрешен от въззивния съд въпросът за допустимите доказателствени средства за доказаване пред съда на договор за заем на стойност над 1000лв. В изложението се поддържа, че при същите данни искът е бил уважен по други дела, но не сочи съдебна практика в подкрепа на тези свои твърдения. В изложението на основанията за касационно обжалване са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение. Доводите не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.03.2009г., постановено по гр.д. №2407/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на Р. И. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: