O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 29.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 51 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо СД-05-01- 8189/ 27. 11. 2009 година на З. И. В. гр. С. чрез адв. П срещу въззивно Решение Nо 280 от 23.10.2009 година, по гр.възз. д. Nо 669/2008 година на Сливенския окръжен съд по уважения срещу нея иск по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, изразяващо се в липса на мотиви на съдебния акт , същото е необосновано досежно изводите касаещи възражението за нищожност на Решението на ПК,какато и на матераилния зако-предпоставките за приложение на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, с което допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК на посоченото решение на въззивния съд , се обосновава с довод , че по въззивното решение съдържа произнасяне по съществени материално-правни и процесуални въпроси, които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС. Конкретно формулираните въпроси са :1./ за действието на Решението на ПК, с което се реституира право на собственост върху земеделска земя спрямо лицата, които не са участвали в производството по издаване на това решение, 2./ за задължението на съда , разглеждащ ревандикационен иск, да преценява налице ли е валидно възникнало право на собственост, без да е обвързан с действието на административния акт- Решението на ПК , ако последното противоречи на закона и 3./ за характера на Решенията на ОПК, стават ли стабилни административни актове и имат ли правомощия тези комисии само да си отменят постановените от тях влезли в сила решения ?. С изложението са приложени решение на отделни състави на ВКС и ВС.
По делото не е подаден отговор от ответника по касация Г. В. Г..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., с оглед на намиращата се по делото данъчна оценка на терена от 3 792 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на възззивна инстанция е оставил в сила Решение Nо 637 от 07.07.2008 година по гр.д. Nо 3631/2007 г. на Сливенския районен съд , с което е прието за установено по отношение на З. И. В. , че Г. В. Г. е собственик на недвижим имот- ПИ 146 в кв.5 по плана на с. Т., Сливенска община , целият с площ от 3000 кв.м. , от който същата владее без основание 1290 кв.м. поради което и на основание чл. 108 ЗС е осъдена да му предаде тази част.
За да уважи иска, решаващият съд е приел,имотът законосъобразно е възстановен на основание чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като ответникът З. В. не е носител нито на право на собственост на спорната част от имота, оградена и владееща се от нея, нито е носител на ограничено вещно право/ учреденото през 1998 година право на строеж – нереализирано/нито е могла да придобие имота на основание придобивна давност с оглед момента на възстановяване в полза на ищеца. Прието е , че съдът дължи произнасяне по законосъобразността на оспорен административен акт само ако този акт се противопоставя на страна , която не е била участник в административното производство, като се позовава на прекратеното такова , инициирано от З. В. срещу решението на ПК.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че НЕ СА налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 нито на т.1 , нито на т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд със задължителна практика на ВКС/ ВС/ или противоречиво разрешаване от съдилищата на посочените процесуално-правни или материално-правни въпроси.
Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК предполага произнасяне с въззивното решение по КОНКРЕТНО формулирани материално-правни и процесуални въпроси, които са обусловили изхода на делото като правен резултат, и които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС.
С изложението към касационната жалба има поставени три въпроса, но не се сочи , кой от тези въпроси с коя съдебна практика на ВКС или конкретни решения на ВКС противоречи . Съдебната практика на ВКС е задължителната такава, обобщена в ТР на ОСГК / ОСГКТК/ на ВКС, ПП на ВС и др., подробно обсъдени в т.2 на ТР 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС , както и решения на отделни състави на ВКС . Само и доколкото постановено въззивно решение е в смисъл, различен на дадените разяснения на конкретно ТР на ОСГК/ ОСГКТК/ или ПП ВС , може да се прави преценка в производството по чл. 288 ГПК , дали е налице основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК или не. Посочените и приложени към изложението съдени решения на отделни състави на ВС и ВКС, доколкото биха могли да съставляват основания за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК следва да са свързани с някой от поставените въпроси, според ТР 1/2009 на ОСГКТК на ВКС, използваната от касатора в случая обща формулировка не дава основание за конкретната преценка.
Въпросът за действието на Решението на ПК, с което се реституира право на собственост върху земеделска земя спрямо лицата, които не са участвали в производството по издаване на това решение , е изяснен с ТР 6/2005 на ОСГК на ВКС и др. засягащи проблема за възможността от провеждане на косвения контрол за законосъобразност в смисъл на противопоставимост на защитимо самостоятелно право на собственост. При липсата на твърдение , че с обжалваното решение, проблема е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС/ ВС , то по същия касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По поставения въпрос за задължението на съда , разглеждащ ревандикационен иск, да преценява налице ли е валидно възникнало право на собственост, без да е обвързан с действието на административния акт- Решението на ПК , ако последното противоречи на закона , не се сочи съдебна практика в смисъл, различен от произнасянето на въззивния съд. С ТР 1/2000 на ОСГК на ВКС, за правомощията на въззивната инстанция, в т. 19 са дадени подробни разяснения в какъв аспект е служебната проверка от въззивната инстанция, поради което допустимостта по този въпрос може да бъде обоснована само при противоречие с тази практика. Доколкото касатора З. В. няма довод в тази насока, то и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Въпросите за характера на Решенията на ПК, стават ли стабилни административни актове и имат ли правомощия тези комисии само да си отменят постановените от тях влезли в сила решения , са въпроси извън компетентността на гражданския съд, предмет на тълкуване на законови разпоредби от компетентността на административните съдилища, поради което и без да е налице съдебна практика в обратния смисъл, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба вх. Nо СД-05-01- 8189/27. 11. 2009 година на З. И. В. гр. С. чрез адв. П срещу въззивно Решение Nо 280 от 23.10.2009 годна, по гр.възз. д. Nо 669/2008 година на Сливенския окръжен съд по уважения срещу нея иск по чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: