О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№684
гр. София, 15.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 08 октомври, през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2893по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 1203/13.03.2013 г.на пълномощника на [фирма]-гр.В. и [фирма]-гр.В. срещу определение от №44/27.02.2013 г. г. по т.д.36/2013 на ОС-Търговище в частта, с която е обезсилено като недопустимо определение №2675/06.11.2012 г.на РС-Търговище за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 1019/19.10.2012 г. издадена на основание чл.417 т.9 ГПК. Навеждат се оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност, претендира се обезсилване , респ. отмяна на определението на въззивния съд и потвърждаване на определението за спиране на незабавното изпълнение на основание чл.420 ГПК.
Ответникът по частната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът е отчел, че в случая заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед-чл.417 т.9 ГПК. За да постанови обезсилване на акта на заповедния съд за спиране на незабавното изпълнение, съставът на ТОС се е позовал на разпоредбата в чл.420 ГПК,според която съдът спира незабавното изпълнение само в случаите на издадена заповед по чл.417 ГПК на някое от основанията в т.т. 1-8 на цитирания законов текст., докато в случаите на чл.417 т.9 ГПК спирането поражда действие по право от самото подаване в срок на възражението по чл.414 ГПК. По тези съображения,съдът е счел изрично постановеното определение на заповедния съд за спиране на незабавното изпълнение по заповед издадена по чл.417,т.9 ГПК за процесуално недопустимо.
Настоящият състав споделя изложените в мотивите на ТОС съображения, доколкото същите следват от цитираните разпоредби на чл.420 ал.1 ГПК във връзка с чл.414 ГПК. Заповедният съд дължи произнасяне по спиране на незабавното изпълнение само когато заповедта е издадена на някое от основанията по чл.417 т.т. 1-8 ГПК, към които изрично препраща разпоредбата на чл.420 ал.1 ГПК, докато при подадено в срок възражение от длъжника в законовия срок изпълнението на заповед издадена на основание чл.417 т.9 ГПК се спира по право със самото надлежно процесуално действие по чл.414 ГПК и в този случай не се постановява определение за спиране от заповедния съд, тъй като последиците на спирането са вече настъпили. От изложеното следва, че обжалваното определение на ТОС се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Приложените към настоящата преписка частни жалби: вх.№ 1204/13.03.2013 г., 2308/18.05.2013 и вх.№1198/13.03.2013 г. по описа на ТОС следва да се оставят без разглеждане , първите две- на основание чл. 126 ал.1 ГПК като последващи по вх.№ вече разгледаната частна жалба и напълно идентични по страни ,съдържание и предмет с нея, а третата като предявена от трето за заповедното производство лице [фирма]-гр. В., което няма активна процесуална легитимация за това/ същото се позовава на изрично овластяване от съда в хипотезата на чл.134 ал.3 ЗЗД като кредитор на двете дружества-длъжници в заповедното производство, без да има каквито и да е доказателства за това към частната му жалба вх.№1198/13.03.2013 г. до ВКС/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от №44/27.02.2013 г. г. по т.д.36/2013 на ОС-Търговище в частта, с която е обезсилено като недопустимо определение №2675/06.11.2012 г.на РС-Търговище за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 1019/19.10.2012 г. издадена на основание чл.417 т.9 ГПК по частната жалба вх.№ 1203/13.03.2013 г.на пълномощника на [фирма]-гр.В. и [фирма]-гр.В. срещу същото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ приложените към настоящата преписка частни жалби: вх.№ 1204/13.03.2013 г., 2308/18.05.2013 и вх.№1198/13.03.2013 г. по описа на ТОС.
Определението в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.