4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 15.12.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3989/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат М. С. – процесуален представител на Щ. А. А. и А. А. А., срещу въззивното решение № VІ-20 от 14.03.2014 г. по в. гр. д. № 2377/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 169 от 02.10.2013 г. по гр. д. № 1173/2012 г. на Несебърския районен съд, с което е прието за установено, че [фирма] [населено място] е собственик на недвижим имот с площ 1 350 кв. м. в [населено място], с № 525а от кв. 33 по предходен план, а сега с идентификатор 61056.501.612, и са отменени н. а. № 155/2010 г. в частта, с която ответниците по иска, сега касатори, се легитимират за собственици на 1/8 ид. ч. от дворно място с площ 12 008.02 кв. м., образуващо имот пл. № 576, и н. а. № 146/2006 г. в частта, с която същите се легитимират за собственици на спорния имот.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени въпросите:
1. допустимо ли е приложението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ при извършването на реституция, в случай на доказано отпаднал обществен интерес от застроителното меропирятие;
2. възможно ли е извършването на незаконно строителство в недвижим имот да бъде пречка за възстановяването му на собствениците, при това без постройката да бъде масивна и/или да е в хипотеза на търпимост;
3. коя разпоредба следва да намери приложение при колизия между тестовете на чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, когато по делото е установено, че липсва какъвто и да било обществен интерес от проведеното застроително мероприятие;
4. законосъобразно ли е хипотезата на комплексно застроително мероприятие да бъде използвана като аргумент за отказ от възстановяване на недвижим имот, при положение, че значението на това мероприятие е отпаднало, а също така то вече не обслужва обществен интерес;
5. може ли частноправен интерес да мотивира отказа от възстановяване на недвижим имот на основание проведено комплексно мероприятие;
6. за възстановяване правото на собственост върху недвижим имот има ли значение характерът и състоянието на постройката, намираща се в него;
7. наличието на незаконно изградена конструкция от лек тип в недвижимия имот може ли да бъде основание за отказ от възстановяването му на собствениците;
8. следва ли при отпаднал обществен интерес от застроителното мероприятие, то да бъде пречка за извършване на реституция;
9. законосъобразно ли е мотивите на съдебното решение да съдържат само и единствено тълкуване на законови текстове, но без те да бъдат съотнесени към конкретния казус;
10. законосъобразно ли е доказани собственици на недвижим имот да бъдат лишени от правото им на собственост поради наличие на застроително мероприятие с отпаднало обществено значение.
По така поставените въпроси в изложението се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на спора по конкретното дело и същевременно е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В разглеждания случай една част от поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обуслови крайния извод на въззивния съд, че правото на собственост не е следвало да се възстановява. Това са въпросите №№ 1, 3, 4, 5, 8 и 10, които касаят наличието или липсата на обществен интерес от проведено застроително мероприятие. Видно от мотивите към обжалваното решение, макар да се е позовал на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, въззивният съд не е излагал съображения дали в случая общественият интерес от такова мероприятие е отпаднал. Решаващите правни изводи на съда са за това дали е извършено мероприятие като пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, с оглед данните по делото, че при влизане в сила на ЗСПЗЗ /като релевантен момент при преценката по предназначението и характеристиката на земята/ в спорния имот попада част от основна сграда-бивша столова с кухня. Същата е част от осъществено мероприятие, съставляващо изграден към 1965 г. пионерски лагер на ОНС [населено място], състоящ се от освен от посочената едноетажна постройка, още и от 2 триетажни и 4 двуетажни сгради, лятна умивалня, спортна площадка, алея, осветление и тревни площи. Реализирането на мероприятие от посочения род е обусловило и правния извод, че собствеността върху имота, за който е издадено положително решение на поземлената комисия [населено място], не е следвало да се възстановява, а ответниците, сега касатори, е следвало да бъдат обезщетени съобразно предвижданията на закона.
Следващата група въпроси №№ 2, 6 и 7 са свързани със законността на проведеното застроително мероприятие и с характера и състоянието на постройката, намираща се в спорния имот и съставляваща част от мероприятието. По първият въпрос Върховният касационен съд се е произнасял многократно с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С тях е прието, че, за разлика от хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, при осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, а регламентира само завареното фактическо състояние на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, като е достатъчно наличието на извършено до 01.03.1991 г. строителство. При наличие на застрояване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ имотът не се връща, а бившите собственици се обезщетяват по друг начин /решение № 310 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 494/2009 г., решение № 865 от 23.06.2011 г. по гр. дело № 1533/2009 г. и решение № 329 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 1277/2010 г., всичките на I-во г. о., решение № 277 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 1140/2010 г. на II-ро г. о., и др./. Налице е трайна съдебна практика и по втория въпрос и тя е в смисъл, че в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ няма изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед посочената съдебна практика, в разглеждания случай не се разкрива необходимост касационната жалба да се допусне за разглеждане по същество, а и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите само са записали, че поддържаното от тях основание е налице поради недостатъчна яснота в извършването на процесуалните действия от страна на съдилищата при хипотеза като разглежданата и несигурност в прилагането на закона, без да посочват в какво се изразяват те. Не се установява и произнасянето на касационната инстанция да се налага поради промяна в законодателството и обществените отношения, което да доведе до промяна в установената съдебна практика.
Налице е трайна съдебна практика и по въпроса за приложното поле на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Приема се, че нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ урежда две хипотези, в които собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността си – когато земите са застроени или върху тях са проведени мероприятия, като се има предвид застрояване, свързано с осъществяване на мероприятие, както и такова, съставляващо комплекс от строителни дейности, в земеделски земи, намиращи се както в границите на урбанизираните територии /населените места/, така и извън тях. Страните в разглеждания случай са изправени именно пред такава хипотеза, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение. Различна е хипотезата по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ – тя касае строеж на единични сгради от физически лица в границите на урбанизираните територии /населените места/. Ето защо този въпрос, който се съдържа във въпроси №№ 1 и 3, също не обосновава допускане на касационното обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпрос № 9, защото мотивите към обжалваното въззивно решение съдържат не само тълкуване на разпоредби на ЗСПЗЗ, но и приложението им към конкретния случай, в който е прието, че изграждането на пионерски лагери съставлява мероприятие по смисъла на закона и е пречка за реституция на земята.
В касационната жалба има особено искане на основание чл. 628, ал. 3 ГПК производството по настоящото дело да бъде спряно пред касационната инстанция и Върховният касационен съд да упражни правото си на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз „за тълкуване по приложимостта и транспонирането на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, а така също и на чл. 17 от Х. на основните права на Европейския съюз” и „по-конкретно във връзка с цитираните по-горе разпоредби на чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ досежно въпроса за реституцията на собствеността с оглед на конкретната фактическа обстановка по настоящия казус”.
Предпоставките на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз не са налице по следните съображения: Съгласно чл. 267, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, когато въпрос по тълкуването на договора, както и по валидността и тълкуването на акт на органите на Съюза, необходим за вземане на решение от съответната юрисдикция, е повдигнат по висящо дело пред националната юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК. Определенията на ВКС, постановявани по реда на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, са окончателни и попадат в обсега на посочените норми. Искането за преюдициално запитване, обаче, следва да бъде сторено по висящ спор, т. е. да има връзка с разглеждане на спора по същество. Това е така, защото преюдициалното заключение по въпрос на общностното право е необходимо, за да може националният съд да постанови решението си – чл. 267, ал. 2 от Договора. В производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК касационната инстанция не се произнася по съществото на повдигнатия за разрешаване правен спор, а преценява наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради това искането може да бъде направено от националния съд не в това производство, а в случай, че касационната жалба бъде допусната за разглеждане по същество, като само по себе си искането за преюдициално заключение не представлява основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № VІ-20 от 14.03.2014 г. по в. гр. д. № 2377/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: