4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2759/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
гр.София, 16.10.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2759/2013 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите към МФ [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 69/07.02.2013 год., постановено по т.дело № 1454/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Хасковския окръжен съд № 48/22.10.2012 год. по т.дело № 96/2012 год. в частта му относно определената начална дата на неплатежоспособност – 08.06.2012 год. на [фирма], [населено място] в откритото по молба на дружеството на основание чл.625 вр. с чл.630 ТЗ производство по несъстоятелност. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е довело до погрешно определяне началната дата на неплатежоспособност, която според касатора е 31.12.2011 год., към който момент се отнасят най-старите непогасени публичноправни задължения на дружеството.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с определяне началната дата на неплатежоспособност и критериите за преценка при съобразяване с общото икономическо състояние на дружеството и момента на спиране на плащанията към кредиторите. Навежда доводи,че този въпрос е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС, позовавайки се на цитираните в жалбата седем броя решения на ВКС, Търговска колегия по т.дело № 1288/2003 год.; по т.дело № 439/2004 год.; по т.дело № 124/2005 год.; по т.дело № 535/2005 год.; по т.дело № 588/2005 год.; по т.дело № 641/2006 год.; по т.дело № 239/2008 год. и по т.дело № 678/2007 год. – всички постановени при действието на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]/в несъст./, [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му относно определената начална дата на неплатежоспособност на длъжника в откритото по негова молба производство по несъстоятелност. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е потвърдил приетата за начална дата на неплатежоспособност – 08.06.2012 год. Възприети са на основание чл.272 ГПК мотивите в решението на първоинстанционния съд, в които е проследено финансово-икономическото състояние на дружеството през предходния период, съобразени са показателите за ликвидност и коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, като е взет предвид факта, че след сключването на договора за особен залог на търговското предприятие на 14.02.2012 год./обезпечаващ всички вземания на Ч. [фирма], произтичащи от договора му за банков кредит на инвестиционни средства с [фирма]/ дружеството вече не разполага с имущество, което е достатъчно за да покрие задълженията му към останалите кредитори. В тази връзка, изхождайки от конкретните данни по делото, с обжалваното решение е прието, че не се касае за временни финансови затруднения след като на 08.06.2012 год. залогодателят е спрял плащанията към своите кредитори; главницата по договора за особен залог е 2 320 395 лева, а общите задължения към дружеството /включително и публичните задължения/ към 24.07.2012 год. възлизат на сумата 2 793 752 лева.
Видно от изложението в касационната жалба, поставеният от касатора материалноправен въпрос се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Постоянната и непротиворечива практика на ВКС по този въпрос е в смисъл, че тази дата следва да се определи при съобразяване с показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и моментът на спиране обслужването на задълженията, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към отделен кредитор или настъпили временни финансови затруднения през отделни периоди от време. В случая при определянето на началната дата на неплатежоспособност съдът е съобразил възприетите примерни критерии, като изхождайки от заключението на експертизата и конкретните данни по делото е приел датата 08.06.2012 год., а не по-ранна дата. Що се отнася до цитираните от касатора решения на ВКС по различни дела, същите са постановени при действието на отменения ГПК и не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Направените оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на възззивното решение касаят правилността на постановения съдебен акт и представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на касатора на наличието на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като различният краен изход по делата в цитираните съдебни решения произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко дело, а не от неточно прилагане на закона. В тази връзка конкретните изводи на съда по настоящото дело, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Тези изводи не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 69/07.02.2013 год., постановено по в.т.дело № 1454/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: