1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 684
гр. София, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1636 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М., представляван от адв. Н. Н.-Г., срещу въззивно решение № 18 от 15.02.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 26/2019 г. на Окръжен съд – Габрово. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „полирчик” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 26.04.2018 г. – 26.06.2018 г. в размер на сумата 1600 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроси, които уточнени от състава на ВКС, се свеждат до: 1/налице ли е валидно предложение за прекратяване на трудовия договор от работника, по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, когато е използвана бланка на заявление с попълнен от друго лице текст, в т.ч. и на датата, от която се иска прекратяването; 2/ допустимо ли е чрез конклудентни действия и свидетелски показания да се тълкува волята на страната относно датата за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; 3/ по какъв начин работодателят следва да вземе отношение по предложението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие; 4/ подписа на работодателя срещу текст „утвърдил” върху заявлението на работника, може ли да се счита за изрично изразена воля и съгласие за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 КТ; 5/ може ли да се приеме, че предвиденият в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ срок от 7 дни за вземане на отношение по отправено предложение за прекратяване на трудов договор, не е преклузивен.
Ответникът „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представляван от адв.М. И., поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „полирчик”, като трудовият му договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните, считано от 26.04.2018 г., за което е издадена и Заповед № 204/26.04.2018 г. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертното заключение, съдът е посочил, че на 26.04.2018 г. М. М. е подал бланково заявление, обективиращо неговото волеизявление за прекратяване на трудовия му договор. Установено е, че текстът в бланката е попълнен от служител на работодателя, но подписът под текста принадлежи на ищеца. В тази насока са ценени неоспореното заключение на съдебно-графологичната експертиза и безпротиворечивите показания на разпитаните свидетели, според които на 26.04.2018 г. ищецът заявил, че иска да напусне работа, подписал заявлението и след това повече не се явил на работното си място. На същата дата предложението на работника е прието от работодателя, като документът е подписан от управителя на дружеството с текст „утвърдил”. Съдът е приел, че от този момент е бил осъществен фактическият състав на основанието по чл.325, ал.1, т.1 КТ, а издадената след това Заповед № 204/ 26.04.2018 г. има само констативен характер за настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение. При тези данни, предявеният главен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ и съединените с него акцесорни претенции по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ са счетени за неоснователни, като съдът е посочил, че волята на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, в т.ч. и относно датата, безспорно се установява от доказателствата по делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване по формулираните в изложението въпроси, касаещи фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
По приложението на разпоредбата по чл.325, ал.1, т.1 КТ е създадена константна практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи, а съответства (вж. напр. – решение № 4/21.02.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г., IV г. о., решение № 86/22.07.2015г. по гр. д. № 5957/2014г., III г. о., решение № 265/15.11.2013г. по гр. д. № 1383/2012г., IV г. о., решение № 406/20.12. 2012 г. по гр. д. № 537/2012 г., III г. о. на ВКС и др.). Безпротиворечиво в тази практика е приемано, че взаимното съгласие по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 КТ означава, че и двете страни искат сключеният между тях трудов договор да престане да съществува занапред. Предложение за прекратяване на трудовото правоотношение може да направи всяка от тях, без да е необходимо да се посочват причини, нито точното правно основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност, без да е нужно да е посочен точният текст от закона – достатъчно е от изявлението да следва, че се желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено, се смята, че предложението не е прието. Същевременно, страната, отправила предложението се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди, или най-късно едновременно с предложението – чл.13, ал.2 ЗЗД. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневния срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативно действие.
На следващо място, не е налице и твърдяното противоречие на приетото от въззивния съд с цитираното от касатора – решение № 60/07.05.2015 г. по гр. д. № 5467/2014 г., III г. о. на ВКС. В същото е прието, че ако в съдебния процес е оспорено основанието по чл. 325, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на договора и във връзка с това оспорване се установи, че датата, от която се иска прекратяването не е изписана от предложителя и същата не се установява с други доказателствени средства, не може да се приеме, че е постигнато съгласие относно тази дата и следователно, че е налице прекратяване на договора по взаимно съгласие. Въззивният съд не се е отклонил от това правно разрешение – по делото е установено, че датата в заявлението (26.04.2018 г.) не е изписана от ищеца, но че същата се установява по безспорен начин от представените по делото писмени и гласни доказателства, поради което е налице валидно направено от работника волеизявление (предложение) за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което е достигнало до работодателя в същия ден и е прието от него. В тази насока въззивната инстанция е съобразила, че не съществува забрана да се допускат свидетели за установяване на датата, на която работникът или служителят е направил предложението до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Ограниченията пред гласните доказателства за доказване на достоверна дата на частния документ (чл.180 ГПК), какъвто е разглежданото заявление, не намират приложение, доколкото понятието „достоверна дата” по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК се свързва с противопоставимостта на документа по отношение на трети лица. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на трудовия договор би означавало липса на постигнато взаимно съгласие, но подобен факт в случая по делото не е установен (вж. в т.см. – решение № 15/19.01.2007 г. по гр. д. № 1069/2004 г., III г. о., решение № 86/22.07.2015 г. по гр. д. № 5957/2014 г., III г. о. на ВКС).
Съдържащите се в изложението на касатора доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение не могат да се обсъждат, тъй като същите са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които не са предмет на разглеждане в стадия на селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 15.02.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 26/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.