3
Определение на Върховния касационен съд ІІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
С., 16.12. 2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д.N 695 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. от [населено място] срещу определение № 1450 от 3.08.2011 год. по гр.д.№ 2496/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 7.06.2011 год., постановено по гр.д. № 926/2010 г. на Софийски градски съд, с което не е допуснато изменение на предявения осъдителен иск към установителен. Поддържа се, че определението е неправилно.
Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е отказано изменение на иска на осн. чл. 214 ГПК не е от кръга на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, които подлежат на самостоятелно обжалване.
Определението е правилно.
К. И. Б. е предявил срещу Прокуратура на Република България осъдителен иск за сумата 7 950 000 лв. В съдебно заседание, проведено на 7.06.2011 г. е поискал изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер, което е допуснато от съда. В същото заседание с молба ищеца е поискал да се допусне изменение на осъдителния иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД като се премине към установителен, с който се установи престъпно обстоятелство- престъпление по чл.212а и чл.311 НК, извършени от прокурори, поради което не е осъществена наказателната отговорност по отношение на съдия от Врачанския окръжен съд. Първоинстанционния съд е оставил молбата за изменение на иска без уважение, като е приел, че ищецът е поискал както изменение на основанието, така и на петитума, което е недопустимо.
Определението на Софийски градски съд не подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд, с оглед на което и извода на последния съд за процесуална недопустимост на частната жалба е правилен. Определението на съда, с което е отказано допускане на изменение на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК не прегражда развитието на делото. За същото не е предвидена и изрична законова възможност за обжалване. Правилен е извода на въззивния съд, че обжалваното определение не е от категорията на посочените в разпоредбите на чл. 274, ал. 1 ГПК за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че въззивното определение следва да се потвърди, като правилно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1450 от 3.08.2011 год. по гр.д.№ 2496/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на К. И. Б. срещу определение от 7.06.2011 год., постановено по гр.д. № 926/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на иска, чрез преминаване от осъдителен към установителен иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :