О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 19.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Тотка Калчева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 664 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, предложение първо, образувано по частна жалба на длъжника [фирма], [населено място] срещу Определение № 12699/31.07.2012год. на Софийски градски съд, ГК по частно гр.д.№ 10321/2012 год., с което е оставена без разглеждане частна жалба на дружеството срещу Разпореждането от 29.02.2012 по гр.д.№ 33901/2011 на Софийски РС, 49 състав за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
От същата страна е депозирана е и частна касационна жалба по чл.274,ал.3 ГПК срещу същото определение, с което след отмяна на определението на СРС от 18.06.2012г. по гр.д.33901/2011г. е оставена без уважение молбата на Г. К. Н.”АД, [населено място] по чл. 420,ал.3 ГПК за спиране на изпълнителното производство, образувано по издадена в полза на Адвокатско дружество „П. и партньори” заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ.
От заявителя Адвокатско дружество „П. и партньори”е постъпил отговор срещу допустимостта и основателността на подадените жалби.
Разглеждането на двете частни жалби от СГС в едно производство по никакъв начин не са отразява на валидността на постановения съдебен акт. Изложените в касационната жалба доводи за недопустимост са неоснователни.
По частната жалба срещу определението за оставяне без разглеждане частната жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Длъжникът Г. К. Н.”АД, [населено място] е обжалвал пред СГС по реда на чл.419,ал.1 ГПК издадената срещу него с разпореждане от 29.07.2012г. по гр.д. № 33901по описа на 2011 година на СРС, 49 състав заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ -чл.417т.2 ГПК. Изложените в частната жалба до СГС съображения са, че вземането е погасено, че представеният документ по чл.417,т.2 ГПК не е годно изпълнително основание. С атакуваното определение СГС е приел, че от съдържанието на жалбата, депозирана по реда на чл.419,ал.1 ГПК е видно, че се атакува не допускането на незабавното изпълнение, а наличието на предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение.
Изводът на СГС е правилен. С частната жалба, с която е сезиран СГС, се обжалва самата заповед за изпълнение, а не незабавността на изпълнението, постановено в заповедта. Изложените от длъжника съображения не касаят липсата на предпоставките за постановяване на незабавното изпълнение. С наведените доводи се обжалва издаването на самата заповед, уважаването на заявлението с издаването на разпореждане за издаването на заповедта. Редът за защита на длъжника срешу издаването на заповедта е по реда на чл.414 вр. с чл.415 ГПК.
С касационната жалба отново се поддържа доводът, че заповедта за незабавно изпълнение е незаконосъобразно издадена, тъй като дългът е погасен. Тези възражения стоят извън заповедното производство. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл.417 ГПК. Доводите на касатора не попадат в кръга на допустимите възражения, които длъжникът може да направи в частната си жалба по реда на чл.419,ал.1 ГПК. Поради това, изводът на СГС за недопустимост на жалбата му е правилен и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По частната касационна жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата на Г. К. Н.”АД, [населено място] по чл. 420,ал.3 ГПК за спиране на изпълнителното производство,
Неин предмет е определението на СГС постановено по реда на чл.274, ал.1,т.2 във връзка с чл.420,ал.3 ГПК. След отмяна на атакуваното определение на СРС за спиране на изпълнението по депозирана от длъжника [фирма], [населено място] молба по чл.420,ал.2 ГПК, СГС е постановил друго, с което е оставил без уважение искането.
Определението по чл.420, ал.3 ГПК, с което е отказано спиране на изпълнителното производство не подлежи на касационен контрол. То не попада в нито една от изброените хипотези на чл.274,ал.3,т.1 и т.2 ГПК. Същото е влязло в сила.
Частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Поради това, че с настоящото определение само се констатира фактът, че е обжалван неподлежащ на касационен контрол акт, то няма да подлежи на обжалване по реда на чл.274,ал.2, предложение второ ГПК.
Предвид на горното, Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12699/31.07.2012г. на Софийски градски съд, ГК по частно гр.д.№ 10321/2012, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], срещу Разпореждането от 29.02.2012 год. по гр.д.№ 33901/2011год. на Софийски РС, 49 състав за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 12699/31.07.2012год. на Софийски градски съд, ГК по частно гр.д.№ 10321/2012 год., с което е постановен отказ за спиране на изпълнителното производство.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.