2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 684
С.. 02.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, I т.о., в закрито заседание на 24 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров т. дело №748/2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Г. Д. в н.-Х., чрез синдик адв.А., против решение № 151/24.03.2011 г. по т.д. № 168/2011 г. на Пловдивски АС, с което се отменя решение от 10.12.2010 г. по т.д. № 58/2005 г. на Хасковски ОС, с което се приключва производството по несъстоятелност на основание чл.735 ТЗ.
В изложението по чл.284,ал.1,т.З ГПК се твърди, че по въпросите: за правилното пресъздаване и възприемане на фактическата обстановка, какви са пределите на намеса на съда в решенията на ОС на кредиторите, и какво е съотношението между чл.735,ал.1,т.2 ТЗ с чл.632,ал.1 ТЗ и доколко приложим е чл.629б ТЗ?, приложените решения на ВКС не подкрепяли приетото от въззивния съд.
BKC-I т.о, за да се произнесе, взе предвид следното:
Приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК включва само правни, но не и фактически въпроси.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Първият от въпросите-за „правилно“ пресъздаване и възприемане на фактическата обстановка, не е правен, а фактически.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.З ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.З ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По вторият въпрос-какви са пределите на намеса на съда в решенията на ОС на кредиторите?, отговорът е еднозначен. При формиране волята на кредиторите за вземане на решения, съдът не се намесва, а само ръководи събранието. Но и тук следва да се има предвид, че евентуалната неправилност на решението не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По третия въпрос са представени две решения на BKC-I т.о. от 2006 г. Не е налице твърдяното противоречиво решаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, съобразно приетото в т.З на TP 1/2010 ОСГТК.
С представеното решение по т.д. № 705/2005 г. е направено разграничението и прието, че при чл.632,ал.1 ТЗ невъзможността е начална, а при чл.735,ал.1,т.2 ТЗ е последваща. Но този въпрос не е стоял пред въззивния съд и няма произнасяне по него във въззивното решение. С другото Р по гр.д. № 39882006 г. е възпроизведена разпоредбата на чл.735 ТЗ, че прекратяването на търговеца по ал.2 е задължителна част от решението по ал. 1. Но в случая няма решение по чл.735 ТЗ.
Следователно, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата, по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, съобразно приетото в т.З TP № 1/2009 г. ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, BKC-I т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 151/24.03.2011 г. по т.д. № 168/2011 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ