3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 684
С., 23,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1168 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Е.-Б. против решение № 1383/27.07.2011 г. по т.д. № 1373/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 6.01.2011 г. по гр.д. № 290/2009 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу А. ООД-С. обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумите: 149 193 лв. на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД и 6 415 лв. на основание чл.92,ал.1 ЗЗД представляваща неустойка по договор от 4.07.2008 г. Присъдени са и разноски.
Ответното А. ООД е подало отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че жалба е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени два въпроса. Първият-Дали когато и двете страни по двустранен договор са неизправни и поради това са направили изявления за разваляне, тези заявления пораждат визирания в закона конститутивен ефект или облигационната връзка се запазва?, бил решен в противоречие с Р 15 по гр.д. 135/57 ОСГК, както и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Вторият въпрос-Кога страната по двустранен договор е изправна?, бил решен в противоречие с Р 374/2.07.2008 по т.д. 87/2008 на І т.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречие с представеното Р на ОСГК не е налице. С него е прието, че ако една от страните е била неизправна, но иска да се възползува от неизправността на противната страна, може да отправи предупреждение и да иска разваляне на договора по изключителна вина на същата, ако до отправяне на предупреждението тя е изпълнила своето задължение. Докато в обжалваното решение е прието, че и двете страни едновременно са неизправни. Последното съдът обоснова с уговорената едновременност на престациите съгласно чл.3.2.2 от договора. Отделно от това, така формулираният въпрос не може да обуслови и приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК с довода, че при неизправност и на двете страни, всяка от страните има право да развали договора, поради това, че правото не се стреми да запазва връзка, която не води до осъществяване на желаните от страните правни последици. По конкретния довод съдебната практика приема обратното. Първият принцип на развалянето е, че то е крайно средство, което не може да бъде предпочетено пред изпълнението-ППВС 3/73 г. /Вторият принцип е, че развалянето се извърша извънсъдебно с малък брой изключения-чл.87,ал.3 ЗЗД/. Правото да се развали договорът е преобразуващо и се упражнява с едностранно волеизявление. Обикновено като предпоставка за възникване на правото да се развали договорът се посочва изправността на страната, която иска развалянето-Р 277/2000, Р 14/2002 на V г.о., както и Р 231/25.03.2010 по т.д. 226/2009 на ІІ т.о. Разбира се, страните могат още при сключване на договора да уговорят възможност за разваляне при неизправност и на двете страни. Те могат да прекратят договора и по взаимно съгласие, включително и като преуредят отношенията си с нов договор.
С оглед изложеното по първият въпрос, не е налице и противоречиво решаване съобразно представеното Р 374/2.07.2008 по т.д. 87/2008 на І т.о. С него е прието, че когато купувачът не е изпълнил задълженията си да заплати договорената цена в уговорените срокове, тогава готовността му да стори това не е равносилна на неизпълнение. Отново става дума за неизправност на едната страна, докато въззивното решение касае неизправност и на двете страни. Освен това, въззивният съд преценява не само готовност за насрещно изпълнение, но и предоставяне на съдействие. А дали в случая е налице “изискуемо задължение” е въпрос на фактите по делото и доказването им.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1383/27.07.2011 г. по т.д. № 1373/2011 г. на Софийски АС.
Осъжда Е. Е.-Б. да заплати на А. ООД-С. сумата 1 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: