ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 684
София, 23.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 3487 /2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Д. С. З. и Ц. Н. С. от [населено място], обл.П. срещу определение № 243 от 1.3.2013 г, постановено по гр.дело № 90/2013 г, с което е потвърдено определение № 276 от 19.12.2012 г по гр.дело № 697/2012 г на Радомирски районен съд за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел наличието на правен интерес за ищците от разрешаване на спора за материално право чрез предявяване на иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса имат ли суперфициарните собственици правен интерес от предявяване на иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР.Подържа се касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът Д. К. Д. оспорва допускането на обжалвания съдебен акт до касационен контрол, тъй като обжалваното определение е съобразено със закона.
Ответникът [община] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по
делото намира следното :
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана
страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл.275 ал.2 във вр.чл.260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищците не са собственици към момента на влизане в сила на предходния план на [населено място] и към момента на обособяване на двата съседни имота /техния и този на ответника Д./ към 1982 г, а в тяхна полза от страна на [община] е учредено право на строеж върху имота, поради което те не са собственици и не биха могли да водят иска по чл.53 ал.2 от ЗКИР, поради липса на правен интерес.
По допускане на частната жалба до касационна обжалване.
При изложените в исковата молба твърдения няма правен интерес от предявяване на иск за собственост по чл.53 ал.2 от ЗКИР.Наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл.53 ал.2 от ЗКИР е обусловено от твърдението на ищеца, че той е титуляр на правото на собственост, придобито на някое от основанията по чл.77 от ЗС, към момента на одобряване на плана, в който се подържа наличието на грешка или непълнота.В този смисъл е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.274 ал.3 от ГПК-определение № 422/19.9.2011 г по ч.гр.дело № 329/2011 г на 1-во ГО на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК.Следователно не се касае за норма на закона, която е неясна, непълна и се нуждае от тълкуване или осъвременяване.С иска по чл.53 ал.2 от ЗКИР е предоставена правна възможност на собственика на недвижим имот да брани правата си по исков ред.Твърденията, изложени в исковата молба сочат, че ищците не са собственици на имота, а единствено на построената в него сграда, поради което те не са активно материално правно легитимирани да водят иска, тъй като по тази причина за тях липсва правен интерес.
По изложените съображения, обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.То е съобразено със съдебната практика, която признава правен интерес на ищеца по иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР, когато с този иск се цели установяване правото на собственост.
Водим от горното Върховният касационен съд, Четвърто
Гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение
определение № 243 от 1.3.2013 г, постановено по гр.дело № 90/2013 г на Окръжен съд Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.