О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
гр.София, 25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година,в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 646/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на С. С. В. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски окръжен съд № 2351 от 29.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 1223/ 2011 г. С него е потвърдено разпореждане на Варненски районен съд № 13950/ 31.07.2008 г. по гр.д.№ 3535/ 2008 г. за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на В. Т. Д. сумата 30 000 евро.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправните въпроси за съотношението между способите за защита по чл.414 от ГПК и чл.419 от ГПК, за начина на осъществяване на защитата и за правните последици от това осъществяване. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество жалбоподателката твърди, че е подала в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и че съдът е следвало да процедира съгласно чл.415 от ГПК. Счита за установено, че са налице предпоставките на чл.418 ал.3 от ГПК и че вземанията на ответната страна не са изискуеми и ликвидни. Между нея и В. Д. имало образувани други граждански дела, чиито ход е от значение за спорните вземания. Поради това моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна В. Т. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до касационен контрол, тъй като поставените правни въпроси са без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение обаче е неоснователно.
Повдигнатите процесуалноправни въпроси не обуславят крайните изводи в обжалваното определение. Същото е постановено след като делото е върнато от състав на ВКС, ІІІ г.о., с определение № 10/ 13.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 645/ 2009 г., съдържащо задължителни указания за съдилищата. В мотивите на това определение изрично е посочено, че подаденият на 04.09.2008 г. документ от С. В., макар да е озаглавен „Възражение”, не съставлява възражение срещу заповедта на изпълнение по смисъла на чл.414 от ГПК. На съдилищата са дадени указания да разгледат исканията на С. В. като частна жалба по чл.419 ал.2 от ГПК. Именно в изпълнение на тези указания се е произнесъл въззивният съд, като е приел, че е сезиран с частна жалба и е счел същата за неоснователна.
При това положение въпросите, свързани със съотношението между защитата на длъжника по чл.414 от ГПК и тази по чл.419 от ГПК, не обуславят въззивното определение, тъй като те не са стояли пред въззивния съд. Последният, в изпълнение на дадените му задължителни указания, е разгледал единствено предпоставките и последиците от защитата на длъжника по чл.419 ал.2 от ГПК. Поради това въпросите, поставени от жалбоподателката, нямат отношение към крайния изход от спора, а по неотносими правни въпроси касационното обжалване не може да бъде допуснато (ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски окръжен съд № 2351 от 29.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 1223/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: