ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 684
София, 28.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2590 по описа за 2016 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на ищеца по делото –Т. Л. А. и на ответника-Прокуратурата на РБ.
С решение № 6 от 4.1.2016 г, постановено по гр.дело № 3088/2015 г, на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия е отменено решение № 2478/15.4.2015 г, по гр.дело № 5282/14 г на СГС, ГО,1-7 състав в частта, с която предявеният от Т. Л. А. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение е уважен за разликата над сумата 4 000 лв до сумата 10 000 лв, както и в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 1500 лв до сумата 2 500 лв и в тази част исковете са отхвърлени.Решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която исковете за неимуществени и имуществени вреди са уважени до размера на сумите 4 000 лв и 1500 лв, както и в частта, с която първият от исковете е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Касаторът-ищец обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени над присъдените до пълните предявени размери.
Касаторът-ответник обжалва въззивното решение в частта, с която искът да присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен до размера на сумата 4 000 лв.
Касаторите подържат, че в обжалваните части въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол, след което да бъде отменено, а касационните жалби бъдат уважени изцяло.
Страните взаимно си оспорват касационните жалби.
С обжалванотоВъззивният съд е изпълнил задължението си да посочи обстоятелствата, обуславящи причинените вреди и е изложил конкретни мотиви как приетите от него обстоятелства са повлияли при определяне конкретния размера на дължимото обезщетение въззивно решение е прието следното :
1/Относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.По отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и подържано обвинение за извършено престъпление по чл.257 ал.1 предл.1 /ДВ бр.62/1997 г/ вр.чл.255 ал.1 /ДВ бр.62/97 г/ вр.чл.26 ал.1 от НК в продължение на 1 година, два месеца и 27 дни.Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция” за период по-кратък от 1 месец.Наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението.Действията по повдигане и подържане на обвинението са незаконни.Те са причинили на пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания и отрицателни емоции- ищецът се затворил в себе си, отбягвал контакти, дори с приятелите си, бил потиснат, отслабнал, косата му побеляла за кратко време, страдал от безсъние.Предвид обстоятелството, че наказателното производство е продължило само година, два месеца и 27 дни, а спрямо пострадалия е била взета лека мярка за неотклонение и то за кратък период, въззивният съд е приел, че за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 4 000 лв, като до пълния предявен размер от 30000 лв искът е неоснователен поради недоказаност на претърпени по високи по интензитет болки и страдания.Не е установено голям брой лица да са узнали за воденото наказателно преследване, да е уронено доброто име на пострадалия в обществото или съществено да е пострадало здравословното му състояние.
2/Относно иска за имуществени вреди е прието следното : В наказателното производство няма възможност за присъждане на направените от обвиняемия разноски за адвокатски хонорар.Поради това лицето, което ги е направило има възможност да ги претендира по реда на ЗОДОВ като претърпени вреди, тъй като неговото имущество се е намалило със заплатената сума -в случая 2 500 лв.Прокуратурата на РБ обаче е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.С оглед направеното възражение, въззивният съд е приел, че в случая става въпрос за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до 10 години и минималния адвокатски хонорар към момента, в който е направен разхода, възлиза на сумата 500 лв.Прието е, че по делото няма данни в каква степен е било усложнено наказателното производство, поради което съдът е приел, че уговореното възнаграждение е прекомерно и го е намалил до сумата 1500 лв.
По касационната жалба на Прокуратурата на РБ.
Посочени са касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Повдигнати са следните въпроси :
1/Материалноправен, свързан с начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ.
Представени са следните съдебни актове :
Решение № 3 от 29.1.2014 г на ВКС по гр.дело № 2477/13 г на ГК, Четвърто ГО и решение № 95 от 23.4.2014 г на ВКС, Трето ГО, по гр.дело № 5805/13 г, постановени по реда на чл.290 от ГПК, както и решение № 844 от 25.5.2011 г на САС по гр.дело № 187/11 г на ГС, 4 състав, съдържащо отбелязване са влизането му в сила.
С първото решение е определено обезщетение в размер на 700 лв, с второто в размер на 3000 лв.С решението на САС е определено обезщетение в размер на 5000 лв, като е прието, че информация от разследването е изтекла в медиите и е създадена обществена нагласа за виновност на лицето преди окончателното произнасяне на съда, което е причинило на пострадалия изолация от обичайната му среда.
2/Процесуалноправен, свързан с липсата на мотиви относно причинно-следствената връзка между вредите и деянието.Сочи се противоречие на въззивното решение с т.2 от ППВС № 4/23.12.68 г, с т.3 и 11 от ТР № 3/22.4.2005 г по т.гр.дело № 3/2004 г на ОСГК, както и т.19 от ТР № 1/4.1.2001 г на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 4 000 лв.Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение.Те обаче не са разрешени от съда в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. 3а да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства. Представените от касатора решения се отнасят за присъдени обезщетения за водени наказателни производства за различни престъпления и са постановени при различна фактическа обстановка, поради което са неотносими.
По касационната жалба на касатора- ищец срещу решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 4 000 лв до пълния предявен размер.
Посочено е касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.На първо място в изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпросите относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.Позовава се на следната задължителна практика : ППВС № 4/68 г, решение № 149 от 2.5.2011 г по гр.дело № 574/2010 г на ВКС, ГК, Трето ГО, решение № 407 от 26.5.2010 г на ВКС, по гр.дело № 1273/2009 г на ГК, Трето ГО, решение № 377 от 22.6.2010 г на ВКС, по гр.дело № 1381/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 158 от 4.6.2012 г на ВКС по гр.дело № 708/11 на Четвърто ГО, решение № 223 от 4.7.2011 г на ВКС по гр.дело № 295/2010 г на Четвърто ГО, решение № 126 от 10.5.2010 г на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело № 55/09 г, решение № 355 от 3.8.2010 г на ВКС по гр.дело № 1651/09 на Трето ГО.
С решение № 149 от 2.5.2011 г по гр.дело № 574/2010 г на ВКС, ГК, Трето ГО, решение № 407 от 26.5.2010 г на ВКС, по гр.дело № 1273/2009 г на ГК, Трето ГО и решение № 158 от 4.6.2012 г на ВКС по гр.дело № 708/11 на Четвърто ГО, е прието, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към дейността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост.
С решение № 223 от 4.7.2011 г на ВКС по гр.дело № 295/2010 г на Четвърто ГО е прието, че при определяне на размера за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на деянието, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия, с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
По първия въпрос.
Въззивният съд е приложил точно критерия за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, като в този смисъл е присъдил обезщетение в съответствие със разясненията, дадени с ППВС № 4/1964 г.Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно обективно съществуващи за всеки конкретен случай обстоятелства.Въззивният съд е отчел конкретните обстоятелства по делото, а именно : че воденото наказателно производство е протекло в кратък срок, наложената лека мярка за неотклонение и с оглед цялостното му отражение върху живота на пострадалия е определено съобразно общоприетия критерий за справедливост, обезщетение в размер на 4 000 лв. Въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи обстоятелствата, обуславящи причинените вреди и е изложил конкретни мотиви как приетите от него обстоятелства са повлияли при определяне конкретния размера на дължимото обезщетение.Отчетено е обстоятелството, че присъденото обезщетение не следва да надвишава справедливия размер, необходим за репариране на конкретно установените по делото неимуществени вреди. Всичко това обосновава извода, че критерият за справедливост не е нарушен.
Приложените от касатора решения по чл.290 от ГПК касаят присъдени обезщетения за неимуществени вреди, определени при други конкретни обстоятелства, различни от тези по делото, поради което не обосновават противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Вторият, формулиран в изложението на основанията въпрос е следният : Представляват ли направените в наказателното производство разходи за ангажиране на адвокат имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване в пълен размер, на основание чл.4 от ЗОДОВ.
В тази част касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.Предявеният иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 2500 лв е с цена на иска под 5 000 лв, поради което не подлежи на касационен контрол.Въззивното решение в тази част е влязло в сила, поради изчерпан ред на инстанционния контрол.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 4.1.2016 г, постановено по гр.дело № 3088/2015 г, на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия в частта относно иска за неимуществени вреди по две жалби на страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената от Т. Л. А., чрез процесуалния му представител доц.д-р И. П. адвокат от САК, касационна жалба с вх.№ 2396 от 17.2.2016 г срещу въззивното решение в частта, с която искът за имуществените вреди вреди е отхвърлен за разликата над сумата 1500 лв до сумата 2 500 лв и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение относно иска за неимуществени вреди е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на ищеца относно претендираните имуществени вреди за разликата над сумата 1500 лв до сумата 2500 лв подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчване на касатора-ищец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2 .